Прегръдката е повече от хиляди думи. В това ни убедиха децата и младежите със специални потребности на празненството по повод 11-ия рожден ден на от Комплекса за социални услуги “Св. св. Константин и Елена” в Пловдив. Щастливото събитие се случи в залата по киокушин карате “Будо Атлетик” в район “Западен”. Също като връстниците си, които тренират всекидневно в клуба, децата от семейството на КСУ показаха, че спазват посвоему самурайските принципи: “Всеки честен човек с чиста душа не се страхува от истината. Самураят трябва да има дух на герой. Ако съдбата не му даде такава възможност, той я намира сам”.
А съдбата не е пожалила тези толкова мили и крехки същества. Много от тях са с тежки диагнози, физически и умствени заболявания, изоставени от родителите си и “невидими” в обществото. Благодарение на грижите в Комплекса обаче, те имат своето семейство. “Раздават толкова много любов – стига да има кой да я получи”, вълнува се Марина Ватева, директор на социалния комплекс. По думите ѝ при специалните деца няма скрито-покрито. Директни са и непринудени. Ако те приемат, го правят на момента. Ако не те харесат, веднага ще го усетиш. “Може да имат дефицити, но не и в чувствата”, убедена е Ватева.
Точно тя – сърцатата директорка, беше най-прегръщаната и най-канената на танц по време на празненството. “Благодарим за грижата, за вниманието, за разбирането – за всичко”, каза ѝ една от обитателките на Комплекса и я поздрави с песента на Веселин Маринов “Жена на балкона”. Оказа се, че българската естрада и народната ни музика са най-близки до усещания на хората със специални потребности.
На партито прозвуча “Цвете, Цветелино”, изпълнена невероятно прочувствено от младеж с увреждане. Под още нестихналите аплодисменти се чу валс. Момче прегърна момиче и двамата се понесоха феерично като на виенски бал. Под звуците на “Бяла роза” се изви кръшно хоро. А когато чуха първите акорди на “Лятна жълта рокля”, всички вкупом се втурнаха към дансинга. След минути залата “избухна” с музиката на Криско. Всички се разтанцуваха на добре познатата мелодия, а някои дори демонстрираха перфектно усвоени рап движения.
Децата показаха, че са еднакво добри както в народните, така в модерните танци.
Еуфорията стигна връхната си точка, когато от колоните се понесе “Зорба гъркът”. Стана ясно, че в сиртакито младите танцьори от Комплекса са ненадминати. “Има социален асистент, когото те веднага харесаха и обикнаха. Приеха го като мъжката фигура в семейството и се опитват да му подражават. Именно той, съвместно със социалния работник, им пусна за първи път музиката от “Зорба гъркът” и им показа стъпките на сиртакито”, разказа директорът на Комплекса.
Ватева бе пръв помощник и в спортна игра, при която два отбора се надпреварваха кой по-бързо ще премине през трасе с конуси. Викове, скандирания, смях и емоции съпътстваха старанието на състезателите, които дадоха всичко от себе си, за да победят в играта. В крайна сметка двете групи завършиха с равен резултат и получиха награди от спонсорите на събитието.
“Дарителите са една много хубава част от живота ни. Безкрайно съм им благодарна – особено на тези, които ни помагат целогодишно, а не само по Коледа”, не скри признателността си Марина Ватева. Неподправената и чиста радост в очите на децата пък доказа, че грижите топлят сърцата им.
Вълнуващото празненство завърши с празничен обяд и чувството за подадена приятелска ръка.
Танци, игри, възторг и забавления се смесиха в красива еуфория, за да покажат, че децата със специални потребности са уникални и изключителни. Те са живото доказателство, че хората разцъфват там, където са обичани.
