Новият балкански шампион по Киокушин готви дипломна работа в Техническия университет – филиал Пловдив. Александър Комаровски е студент в 4. курс “Автоматика, информационна и управляваща техника”.
“Започнах да тренирам карате от шестгодишен.
Стартирах в Разград, където съм роден, но последвах треньора си Цветелин Христов, който дойде да работи в Пловдив. Донякъде изборът ми на висше образование бе предобпеределн от това, че исках да продължа да тренирам с него в спортния карате-клуб “Сейкен”. Тренировките са ни 3 дни седмично, но отделям от времето си, за да бъда всеки ден в залата. Тренирам по 1,5-2,5 часа два пъти дневно. За себе си съм запазил само неделята, когато почивам и възстановявам, разказва студентът за спортния си път.
Златният медал от тазгодишната балканиада по Киокушин не е единственият в колекцията на Комаровски. Той е многократен национален шампион, както и двукратен балкански в категория мъже до 80 килограма. В края на месец май заминава за столицата на Полша – Варшава, където се е прицелил в европейската титла.
И все пак как се печели балканиада? “На балканското първенство първата ми среща беше с турски състезател. Него го победих с нокаут. Втората среща спечелих срещу румънец с един нокдаун. Явно не беше много опитен и ме хващаше за ревера на кимоното, което не е позволено и му се трупаха наказателни точки. Третият също беше румънец, който повали моя брат на полуфинала. Победих го с нокдаун още в началото, но тази среща ми беше най-трудна, тъй като вложих доста емоции и не помня много от двубоя”, разказва Александър Комаровски.
Той има още една страст – управлението на роботи. Ще бъде първият инженер в семейството и вече готви дипломна работа “Разработка на приложна програма за управление на колаборативен робот с ползване на сензорна информация”. Целта е чрез измерване на дистанция да се засичат хора, да се намалява скоростта при нужда и дори спира машината.
За кариерните си планове Комаровски казва: “Работя почасово във фирма за вентилационни системи. Работата е по-обща, за да мога да уча и тренирам, заедно с нея. След като защитя дипломна работа, ще кандидатствам да продължа учението си в магистърска програма на Техническия университет. Може би ще продължа в специалността “Компютърни системи и технологии”, тъй като съм завършил такава гимназия в моя роден град. Мисля да направя кариера във фирмата, в която сега работя, защото имат роботизирани машини. Освен това искам да работя и като треньор, за да предам наученото от мен в каратето на други”.
Колкото до спортните му планове, той много разчита на успешно представяне на Европейското първенство по карате във Варшава. Защото ако успее да се изкачи на стълбичката на победителите, това ще му донесе квота за следващото Световно първенство в Япония. А няма каратист, който да не мечтае да премери сили в родината на този спорт.
В Полша Александър Комаровски ще разчита на роднинска подкрепа. Неговият дядо е поляк и част от близките му живеят в тази страна. И със сигурност ще викат за него. “Имам още време и за спортна подготовка, и да заработя пари, с които да отида на състезанието. Зная, че моето семейство ще ме подкрепи, но е важно и аз сам да мога да се справям. Понякога получаваме спомоществования, надявам се и сега да се случи”, казва той.
