Сто дни след началото на управлението на кабинета “Радев” остава големият въпрос – действително ли се променя системата, или просто се сменят хората, които стоят начело на познатите механизми? Социологът Андрей Райчев и политолозите Петър Чолаков и проф. Росен Стоянов анализираха първите месеци от управлението на новото правителство в студиото на „Здравей, България“.
Според Райчев стартът заслужава по-скоро положителна оценка. По думите му три са били основните очаквания, заради които кабинетът е получил подкрепа – промяна във външната политика, преструктуриране на държавата и реформа на съдебната система.
Именно в този контекст социологът постави и темата за олигархията, като направи разграничение между нея и корупцията.
„Корупция значи да правиш от властта пари. Олигархия значи да правиш от парите власт. И това е много тежко, страшно заболяване, което действително трябва да се унищожава“,
коментира Райчев.
Според него действията на правителството през първите 100 дни показват, че вече има промяна в отношенията между властта и определени икономически и политически центрове. Той вижда в предприетите ходове знак, че кабинетът се опитва да прекъсне досегашни зависимости.
На по-различна позиция застана проф. Росен Стоянов. Той предупреди, че отстраняването на конкретни личности от позиции и лостове за влияние не означава автоматично премахване на модела, който ги е направил влиятелни.
„Ако ти си съумял успешно да отстраниш от лостовете за въздействие върху държавното управление и от достъпа до обществен ресурс точно определени хора, това не означава, че си се справил с някакъв системен проблем“,
заяви той.
По думите му истинският тест пред управляващите е какво се случва отвъд отделните политически и икономически фигури.
„Това са конкретни фигури. А какво става надолу? Това е цяла една система“,
посочи проф. Стоянов.
Критичен към начина, по който управляващите говорят за борбата с олигархията, беше и политологът Петър Чолаков. Според него властта не може сама да си поставя оценка и да обявява, че е победила олигархичните зависимости.
„Това трябва да го кажат най-малко техните избиратели. Защото така изглежда, че сами се тупат по рамото, което не прави особено добро впечатление“,
коментира Чолаков.
Комуникацията на кабинета също се оказа сред слабите места, посочени от анализаторите. Чолаков определи част от публичните изказвания на представители на властта като проява на арогантност и липса на достатъчно политическа съобразителност.
Проф. Росен Стоянов също постави под въпрос начина, по който институциите разговарят с обществото. Според него прекалено острият и радикален език от страна на представители на властта крие риск да се превърне в траен институционален модел.
„Такъв тип радикално говорене, идващо от институция, се превръща в институционализирано“,
предупреди той.
Проф. Стоянов не се съгласи и с тезата, че българските избиратели са дали „цялата власт“ на Радев. Според него подобна оценка не отчита реалната избирателна активност и трябва да се прави по-внимателно.
„Да интерпретираш този резултат, който е 22% от всички имащи право на глас, че България е дала цялата власт на Радев, е дълбоко невярно и крайно манипулативно“,
заяви той.
Така след първите 100 дни оценките за кабинета остават разнопосочни – между очакванията за реална промяна и предупрежденията, че смяната на отделни фигури не е достатъчна, за да бъде променена цяла система. Именно резултатите от следващите месеци ще покажат дали заявките за нов управленски модел ще се превърнат в трайна политика или ще останат само част от политическата реторика.
