Нова формула за минималната работна заплата се подготвя ускорено. Работна група към Министерството на финансите вече разработва механизъм, който да промени начина, по който ще се определя размерът на минималното възнаграждение през следващите години. Между работодатели и синдикати има съществен напредък по един от ключовите въпроси – какъв да бъде диапазонът, в който ще се водят бъдещите преговори, обявиха бившият икономически съветник на КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова и изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България Добрин Иванов в ефира на NOVA.
Според Иванов разговорите между бизнеса и синдикатите вървят конструктивно, макар че на моменти са остри. Идеята е занапред размерът на минималната работна заплата да не се определя едностранно, а да бъде предмет на пряко договаряне между работодателските и синдикалните организации в предварително определен период от годината.
Предвижда се преговорите да се водят в ясно очертан диапазон с долна и горна граница. Долният праг ще бъде настоящият размер на минималната работна заплата, което на практика означава, че тя няма да може да бъде намалявана.
Горната граница пък ще се изчислява чрез индексиране на сегашната минимална заплата по четири показателя. Така още преди началото на преговорите ще бъде ясно между какви стойности може да се движи бъдещото увеличение.
„Договарянето ще се извършва в предварително определен диапазон с долна и горна граница. Долната граница ще бъде настоящата минимална работна заплата, което означава, че тя не може да бъде намалявана. Горната граница ще се изчислява чрез индексиране на настоящата минимална заплата по четири показателя“, обясни Добрин Иванов.
Ваня Григорова обаче настоява в новата формула да бъде включен още един важен показател – издръжката на живота. Според нея именно той може да даде реална представа дали минималното възнаграждение е достатъчно, за да осигури нормален стандарт на живот.
„Важно е да присъства индикаторът за издръжка на живот, тъй като той показва доколко минималната работна заплата позволява на работника и неговото семейство да се издържат и да живеят достойно“, заяви Григорова.
По думите ѝ КНСБ също подкрепя включването на този показател. Притеснението обаче е, че той може да започне да се прилага едва след около три години, което поставя въпроса дали новата система ще отчита достатъчно бързо реалното поскъпване на живота.
От своя страна Добрин Иванов подчерта, че целта е механизмът да бъде достатъчно устойчив и да остане непроменен поне три години. Така според него ще се осигури по-голяма предвидимост както за работодателите, така и за работещите.
А една от най-важните гаранции вече е ясна – минималната заплата през 2027 г. няма да бъде намалена.
„Минималната работна заплата за 2027 г. няма да бъде 620 или под 620 евро със сигурност“, увери Иванов.
Предстои разговорите между социалните партньори да продължат, а окончателният вид на новия механизъм да бъде оформен в рамките на работната група към Министерството на финансите. Големият въпрос остава как точно ще изглежда формулата и колко реално ще може да нарасне минималната заплата през следващите години.
