Уважаеми жители на Пловдивска област,
уважаеми пловдивчани,
скъпи сънародници,
Всяка година на 6 септември говорим за Съединението като за един от най-светлите моменти в българската история и за големия принос на Пловдив към обединението на Княжество България с Източна Румелия. С времето си давам сметка, че неговото значение не е само в това, което се е случило през 1885 година. Важното е какво послание ни изпращат деятелите на Съединението.
Когато четем историята, лесно е да видим героите, смелите решения и големия успех. По-трудно е да си представим личните съмнения, риска и отговорността, които хората тогава са поели. Те не са знаели как ще завърши всичко. Знаели са само, че ако не жертват себе си, България ще остане разделена. Имали са куража да го направят и да бъдат единни.
Затова в днешния ден на Съединението е важно да помислим как може да преборим разделението – между хората, между политическите сили, между институциите и гражданите. И понякога ми се струва, че именно това е най-голямото ни предизвикателство. Да не позволим различията помежду ни да пречат на бъдещето на България.
Съединението напомня, че големите промени започват с вярата, че са възможни. България има своите трудности, но всеки трябва да направи своите малки стъпки за голямата промяна на държавата ни.
Нашите предци от 1885 година също са имали своите различия, грешки и страхове. Но в решаващия момент са успели да намерят нещо, което е по-голямо от тях самите.
Може би това е най-важната поука, която бих искал да пренесем в настоящето и да помним, че България е по-голяма от всеки мандат, партия или политически спор.
6 септември е ден, в който си задаваме въпроса какво ще оставим ние след себе си. Историята няма да помни всички наши спорове и житейски страхове, а ще помни резултатите от решенията ни.
Да живее Съединението!
Да живее България!
