Театрите на Стара Загора и Габрово гостуват на пловдивските си колеги от 19 ч. с “Невидимо дете” от Полина Христова и Веселка Кунчева, със специалното участие на група P.I.F. и Владимир Михайлов.
Помниш ли първия дъх? Първия плач. Първата стъпка. Първия смях. Първото падане и първата рана. Първата целувка и първата раздяла. Първия изгрев, в който си се влюбил. И първия залез, в който си изгубил частица от себе си. Защото тя не е дошла.
Помниш ли първия бял косъм, разцъфнал като вишна в косите ти? Първата бръчка на челото, набраздила с умора очите. Първата крампа в краката. Първия спазъм в душата. Първото бяло безлуние. Първото мъртво безсъние.
Помниш ли? Първия страх от смъртта. Първата загуба – на плътта, на мисълта, на младостта, на любовта. Първата буря през май. Първия спомен за Рая. Първата мисъл за края.
Помниш ли?
“Невидимо дете” е спектакъл за времето, паметта, любовта и онези първи мигове, които остават в нас, дори когато самите ние вече сме ги забравили.
Драматичният театър представя от 19 ч. “Нирвана” от Константин Илиев – пиеса, в която любовта, страстта и невъзможността да бъдеш истински близо до другия се срещат в една трагична нощ. През 1913 г. един изстрел слага край на романтичната история на Лора Каравелова и Пейо Яворов. В пиесата на Константин Илиев обаче техният живот постепенно надхвърля границите на биографичния разказ и се превръща в мит – за двама души, които се обичат, но не успяват да се слеят, без да изгубят себе си. “Нирвана” е драматичен сблъсък между любовта и разрушението, между Ерос и Танатос, между желанието за близост и невъзможността да избягаме от собствената си природа.
Иванка Шекерова и Христо Шопов идват с постановката “Щастието” от 19 ч. в Дома на културата. Двама души се срещат в бар и прекарват една нощ заедно. Дотук всичко изглежда просто. Само че на сутринта се оказва, че двамата имат съвсем различни версии за случилото се – и още по-различни представи за това какво трябва да последва. И все пак… могат ли двама души да изберат да бъдат заедно, въпреки всичко, което ги разделя?
“Щастието” е история за любовта, която не идва навреме, не се случва лесно и почти никога не прилича на това, което сме си представяли. Понякога обаче именно там, където нищо не изглежда сигурно, започва истинският разговор за това какво означава да бъдем двама.
Димитър Николов – Шаблата представя моноспектакъла си “Момо или животът пред теб” по романа на Ромен Гари, публикуван под псевдонима Емил Ажар – “Животът пред теб”. Представлението е от 19 ч. на сцената на Кукления театър.
Порасналият Момо се завръща за първи път след години в апартамента на мадам Роза. Всичко е там – само че покрито с пластове прах и изминало време. Всеки предмет, всяка мебел и дреха отключват спомен. Кимонoто и перуката на мадам Роза се превръщат в знаци от миналото, които само Момо може да разчете. Около него оживяват “призраците” на детството – страховете, възторзите, съмненията и гласовете, които отдавна са замлъкнали. Те отново добиват плътност и населяват тясното пространство на “шестия етаж без асансьор”. А в центъра остава един неистов копнеж – за обич. Тогава и сега.
Старинен Пловдив кани на специална прожекция на документалния филм “Кучето на Златю” в Постоянната експозиция на художника в Къщата на д-р Стоян Чомаков от 19 ч. – точно в деня, в който отбелязваме рождения ден на големия български творец Златю Бояджиев. Лентата на Кристина Грозева и Петър Вълчанов ни повежда по следите на един от най-самобитните и значими български художници. Водени от неспокойния дух на Златю Бояджиев, съвременни творци се отправят на пътешествие, което преминава между минало и настояще, реалност и фикция, ирония и тъга. Филмът е своеобразно преосмисляне на неговото творчество и наследство.
Среща с вдъхновението ви очаква от 19,30 ч. в клуб “Фарго”, където в поредицата “Успешните” ще гостува писателят и драматург Александър Секулов. Той е поет, романист, драматург и журналист, но ако го попитате кое е голямото чудо на българското слово, вероятно няма да ви отговори с литературна справка. За него поезията е памет, съдба и защитна реч на човека. Тя трябва да има глас, мощ и мащаб, иначе рискува да остане просто добре подреден набор от думи. A думите, както знаем, са коварни: понякога обещават вечност, а не издържат и до следващия статус.
