“Бариерата” по Павел Вежинов ни отвежда в свят, в който реалното и необикновеното се срещат, а любовта се оказва по-силна от границите, които човек сам поставя пред себе си. Сценичната адаптация в жанровото поле на мистичния реализъм е по едноименната повест – едно от емблематичните произведения на българската литература на XX век. Спектакълът може да бъде видян от 19 ч. в Драматичния театър.
В центъра на историята са две различни и самотни човешки същества – филмов композитор, изпаднал в творческа криза, и непознато момиче с изострена чувствителност и необикновени способности. Срещата им се превръща в неконвенционална любовна история, но и в пътуване към онези невидими граници, които разделят познатото от чудото.
“Бариерата” говори за преградите около нас и вътре в нас – бариерата на възприятията, на свързването, на наложената от обществото “нормалност”, границата между възможното и невъзможното, между баналността на ежедневието и метафизиката.
Или, както самият Павел Вежинов определя тази бариера: “Това е прескачане на бариерата на посредственото мислене”. Спектакълът отбелязва 50 години от написването на „Бариерата“.
“Без кръв” по едноименния роман на Алесандро Барико гледайте също от 19 ч. в Драматичния театър. Литературният шедьовър започва с вендета и завършва с възмездие. Гражданска война поглъща в лабиринта си трима мъже, един баща, две деца и един Минотавър, жадуващ кръв.
В годините на тлеещ мир красива жена застава пред продавач на лотарийни билети, за да поемат своя път между смъртта и разплатата. „Има ли край отмъщението или е омагьосан кръг, в който сме обречени да се въртим?“ е големият въпрос на романа.
В спектакъла на Диана Добрева епосът и поезията, словото и музиката, жестът и танцът са като буре с барут и запалена кибритена клечка. Усилването на омразата между хора и народи бележи духа на епохата, в която живеем. Човек е все по-сам върху “сърцето на земята”.
Съвместният спектакъл на Драматичен театър – Пловдив и Драматичен театър – Велес, Северна Македония произнася със силата на изкуството, че спасението е в пътя на помирението, в отказа от кръвта. И само любовта затваря раните, без да повтаря болката.
