Новата атака срещу търговски кораби в Черно море изостри политическите реакции в България. Докато премиерът Румен Радев настоява за общи действия с европейските и натовските партньори, представители на опозицията критикуват действията на властта и призовават за по-решителни мерки за защита на българското крайбрежие. В същото време президентът Илияна Йотова предупреди за нарастващия риск от военни инциденти в близост до страната.
В телефонни разговори с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и генералния секретар на НАТО Марк Рюте премиерът е призовал за обединени усилия за прекратяване на атаките в Черно море. Двамата са изразили признателност за бързата реакция на България при спасителните операции, както и солидарност във връзка с нападенията.
По време на разговорите е била заявена готовност за съюзническа подкрепа по изясняването на обстоятелствата около инцидентите. Радев отново е поставил въпроса за укрепване на българските способности за наблюдение и контрол на морското и въздушното пространство.
Премиерът възнамерява да инициира разговори и с Румъния и Турция, за да бъдат подготвени общи предложения за гарантиране на безопасността на корабоплаването в Черно море. Темата се очаква да бъде поставена и на предстоящото заседание на Европейския съвет на 15 и 16 октомври.
Президентът Илияна Йотова също коментира ситуацията, като акцентира върху спасителните действия и опасността от разрастване на конфликта. По думите и Морският координационен спасителен център във Варна е реагирал изключително бързо, като е бил спасен целият екипаж на първия кораб, както и моряци от втория. Йотова посочва, че в момента усилията на държавата са насочени към издирването и спасяването на останалите моряци, като изразява надежда да има оцелели.
Според нея ескалацията на войната между Русия и Украйна води до зачестяване на инцидентите в близост до българския бряг. По тази причина тя предупреди, че Черно море постепенно се превръща във военна зона.
Междувременно Андрей Гюров и Георги Кандев настояват правителството незабавно да поиска консултации в рамките на НАТО и да представи конкретен план за защита на българското крайбрежие. Кандев отправи и отделна критика към президента Йотова, като във видеообръщение той постави въпроса: „Вие какво направихте, за да се стигне до втора атака?“.
Така реакциите около новия инцидент излязоха извън рамките на сигурността и се превърнаха и в повод за политически сблъсък относно действията на държавните институции.
Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов заяви, че още на заседание на Съвета по сигурността миналата седмица е предупредил за възможността ударите да продължат, а напрежението да се задълбочи. Той свърза ситуацията с политиката на Европейския съюз спрямо Русия и подкрепата на България за санкциите. Според Костадинов част от ограниченията са абсурдни, като даде за пример санкционирането на местни жители от Донбас заради участието им в руски избори.
Политикът критикува и износа на българско оръжие за Украйна. По думите му тази политика не приближава мира, а допринася за продължаването на войната. Костадинов отправи критики и към Йотова и Андрей Гюров, като ги обвини, че подкрепят политиката на Европейския съюз и санкционния му режим спрямо Русия.
Бившият лидер на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков също реагира на атаката. Той критикува премиера Румен Радев за липсата на яснота кой стои зад ударите по корабите, като настоя случаят незабавно да бъде поставен на най-високо ниво в НАТО и Европейския съюз.
На фона на продължаващото издирване на моряци и липсата на окончателно изяснени обстоятелства около атаките, политическите сили се разминават както в оценката си за причините за случващото се, така и за необходимите действия на България. Общият въпрос обаче остава как страната може да гарантира сигурността на корабоплаването край своите брегове и да ограничи риска от нови инциденти.
