България трябва да бъде по-активна в дипломатическите усилия за спиране на войната в Украйна и да търси общи решения за сигурността в Черно море. За това настоя президентът Илияна Йотова след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС).
Според нея сред най-важните задачи е започването на разговори за прекратяване на военните действия. Йотова смята, че България трябва да участва активно в европейско предложение за мир и да използва всички възможни дипломатически канали.
Тя подчерта, че темата за морската сигурност не трябва да се превръща в част от предизборните спорове и обясни, че заседанието на КСНС е било посветено на реални рискове за страната, включително за критичната инфраструктура.
Припомняме, че причина за допълнителна тревога са и последните тежки инциденти с атакуваните кораби в Черно море. Вчерашното заседание продължи близо пет часа и половина, като през това време са били представени доклади от службите за сигурност и от министерствата, които имат отношение към морската сигурност.
Според Йотова участниците са постигнали широко съгласие по документ, който освен оценка на рисковете съдържа и конкретни предложения към правителството и парламента. Предвидени са и действия на ниво Европейски съюз, НАТО и ООН.
Четирима от участниците обаче не са подкрепили окончателния вариант. По думите на президента основното разминаване е било по въпроса как трябва да бъде постигнато прекратяване на войната в Украйна. Тя предупреди, че без дипломатическо решение рискът от нова ескалация остава, а последствията могат да засегнат не само Черноморския регион, но и Европа.
Освен усилията за започване на преговори Йотова посочи още две конкретни идеи. Първата е България спешно да проведе консултации с Румъния и Турция за безопасността на корабоплаването в Черно море.
Втората е да бъдат потърсени шестте държави с излаз на Черно море – България, Румъния, Турция, Украйна, Русия и Грузия. Целта е да се обсъди възможен мораториум върху използването на дронове в морето.
Според Йотова подобна обща договорка може да намали опасността за гражданското корабоплаване и за важната инфраструктура в Черноморския регион.
