Зимата, каквато я познаваме, си отива. До края на XXI век снежната покривка в Европа може да се свие с до 80%, предупреждава доклад на Европейската агенция по околна среда (EEA), цитиран от Meteobalkans. Според експертите снегът вече не просто закъснява – той изчезва, оставяйки след себе си кафяви склонове и кални пейзажи, където някога цареше бялата зима.
Данните от сателитите на Copernicus показват, че през последните две десетилетия зимите на континента са се скъсили средно с 24 дни, а в някои райони на Алпите – дори с 36. Средната височина, на която снегът се задържа, се е издигнала с около 300 метра. За България това означава по-малко сняг по склоновете на Витоша, Рила и Родопите, по-малко вода през пролетта и по-голям риск от засушаване през лятото.
„Снегът вече не е сигурен източник на вода. А това променя всичко – от земеделието до енергетиката,“ коментира климатологът д-р Росица Аврамова.
Според експертите настъпва нов климатичен баланс. Топлите въздушни маси от юг проникват все по-дълбоко в континента, докато студените нахлувания от север отслабват. Есента става по-дълга, зимата – по-кратка, а снегът се заменя от дъжд. В планините това има тежки последици: без стабилна снежна покривка реките не се подхранват, а водните запаси намаляват. „Когато снегът изчезне, изчезва и забавената вода,“ обяснява проф. Андреа Гуера от Университета в Инсбрук. „Без нея язовирите се пълнят бързо, после пресъхват – системата се разпада.“
Ски курортите в Алпите, както и у нас – в Банско и Пампорово, все по-често зависят от изкуствен сняг, произведен с огромни количества вода и енергия. За да се покрие само един склон с 30 сантиметра сняг, са необходими около 2 милиона литра вода. Но когато температурите продължават да растат, дори тази мярка може да стане невъзможна.
Според ETH Zurich, близо 80% от питейната вода в Европа идва от планински басейни, захранвани от топящ се сняг. Ако тази система се срине, Балканският полуостров ще е сред първите засегнати – заради по-ниските планини и по-бързото затопляне.
През последните години у нас снеговалежите се изместват към март и април, а януари все по-често прилича на ноември – влажен, мъглив и топъл. В Пирин и Рила снежната покривка вече е с до 40% по-тънка от тази преди две десетилетия, съобщава bTV.
Снегът, който някога определяше сезоните, се превръща в спомен от детството. И ако прогнозите на учените се сбъднат, децата на XXII век няма да чакат първия сняг – защото няма да знаят какво е зима.
