Бием се в гърдите, че от векове сме неразделна част от Европа, но не сме.
И до днес все ни тегли към прародината – земите на уногундурите, кутригурите и утигурите в подножието на Кавказ.
Всъщност, тегли ни само на думи, защото не съм срещал сънародник, тръгнал да емигрира в Русия, където днес са териториите, владени от хан Кубрат.
Раздвоението ни е присъщо
През 1878 г. Вазов пише “Здраствуйте, Братушки”.

През 1916-а, много по-мъдър, Патриарха на българската литература пита руските воини що щат в нашите земи /това стихотворение обаче не се изучава в учебниците/.
Както стана съвсем ясно от няколкото вида избори напоследък, 70% от българите са русофили, включително голяма част от нашите редници и генерали. В същото време членуваме в ЕС и НАТО – налудничаво, сякаш насила или просто по стечение на обстоятелствата.
Като стари балкански тарикати, харчим парите на европейските данъкоплатци за виртуални стада и липсващи магистрали, но не споделяме техните ценности.
Затова няма защо да се бием в гърдите, че сме неразделна част от Европа. Не сме. По-скоро сме като Бай Ганьо на гости на Иречек. Факт, който съвсем скоро ще се узакони с възхода на партия Възраждане, към която ще прелеят разочарованите от ПРОГРЕСА.
Иначе на спортния терен и ние като Грузия, Азербайджан, Израел и Армения играем в европейските квалификации, а не в азиатските.
Днес например спорим с Чехия на баскетбол.
И да, Чехия е неразделна част от Европа, макар и тя днес да си има премиер, склонен да се кланя на изток.
През 14. век българите се борят за оцеляването на държавата.
По същото време в Прага е открит Карловият университет, един от най-авторитетните в Европа и до днес.
По нашите земи Евтимий Търновски и Григорий Цамблак се борят за вярата и опазването на езика ни. В Чехия Ян Хус поставя началото на реформацията и се превръща в учен, философ и визионер от световна величина.
Причината за големите разлики не е в това, че сме малоброен народ, населяващ малка държава. По онова време населението в чешките земи е по-малко от това на Второто българско царство. Днес чехите също не са много повече от нас – приблизително 10 на 7.
Причината не е и в пустия Османизъм, нито в петте века робство. През годините Чехия и предхождащото я Бохемско кралство също често са били под чуждо владичество – първо на Рим, после на унгарските и полските крале, през 19. век – част от Австро-Унгария.
Чехите обаче винаги са отстоявали своята независимост
Направиха го и през 1968-а, когато запалиха Източния блок със своята Пражка пролет и стремежа си към свобода. И в онзи момент ние останахме верни на Москва.
Получихме заповедта и изпратихме танковете срещу чешките младежи.
В следващите години Чехия даде на света Милош Форман, Иржи Менцел и Вацлав Хавел. Ние се посрамихме с председателя на Съюза на българските писатели Георги Джагаров, заклеймил самоотвержено Солженицин и неговия “Архипелаг ГУЛАГ”.
И така до днес
Попитали един чех на средна възраст как е преживял прехода и толкова бързо е успял да застигне по стандарт комшиите си от Австрия и Германия. Той отвърнал – като работех на три места, а не на две. У нас още виним Иван Костов за калпавата приватизация, която сложи край на соц идилията да въртим гайки в завода срещу сигурната заплата от 250 лева.
Те протестират за идеи, ние – за още някое евро от бюджета
И това е най-голямата разлика. Завчера над 200 000 чехи протестираха на площада в Прага в защита на обществените медии. И забележете – хората настояват средствата за издръжка на държавните радио и телевизия да им се удържат директно от заплатите, пенсиите или стипендиите. Искат да плащат за свободата на медиите си. Протестират за кауза и идея.
У нас протестираме основно за това кой какво ще получи от бюджета. Бунтовете най-често са социални или след някоя трагедия /битова или на пътя/.
Заради всичко това Чехия е неразделна част от Европа дори и при премиера Бабиш.
А България – натрапник, който с едното око все гледа към земите на хан Кубрат. Независимо дали премиер е Виденов, Костов, Сакскуборготски, Станишев, Борисов или Румен Радев.
