С аромат на постни гозби, топъл домашен хляб и надежда за по-светли дни започва един от най-съкровените периоди в православния календар. На 15 ноември поставяме началото на Коледните пости – 40 дни, посветени на вярата, смирението и духовното пречистване. Те продължават до 24 декември – Бъдни вечер, когато християнският свят се подготвя да посрещне Рождество Христово.
Това не е просто време за промяна в храненето, а възможност да забавим крачка, да се вгледаме в себе си и да освободим място за повече доброта, милосърдие и благодарност.
В православната традиция постът е духовна сила, която помага на човека да се бори с изкушенията, лошите мисли и собствените си слабости. Той не се изчерпва с отказа от определени храни, а изисква и въздържание от лоши постъпки, думи и помисли. Без молитва, покаяние и смирение постът губи своя дълбок смисъл и се превръща просто в диета.
Основата на менюто стават храните от растителен произход – плодове, зеленчуци, бобови и зърнени култури, ядки и семена. Рибата е разрешена в определени празнични дни, сред които е Никулден – 6 декември. Има и други дни с облекчен режим, съобразени с православния календар.
Постната кухня може да бъде едновременно вкусна, разнообразна и питателна. Отлични източници на растителни белтъчини са фасулът, лещата, грахът и нахутът. Те са богати на протеини и фибри и позволяват приготвянето на разнообразни супи, яхнии и салати.
Добър избор са още соята, киноата и булгурът. Вместо сирене и кашкавал можем да използваме растителни алтернативи като тофу (соево сирене) или сирена от кашу.
Не бива да пренебрегваме и сезонните плодове и зеленчуци. Морковите, зелето, ряпата, цвеклото, спанакът и тиквата са чудесно допълнение към зимното меню. Ябълките, цитрусите, бананите и сушените плодове също могат да присъстват ежедневно на трапезата.
Ядките и семената са още един добър начин да обогатим храненето си с полезни мазнини и минерали.
