Какво остава от родината, когато живееш далеч от нея и как изглежда свободата, когато е свързана с усещането за загуба? Тези въпроси стоят зад тазгодишното издание на Международните фотографски срещи, което започва на 16 октомври в Пловдив.
Фестивалът ще бъде официално открит в 18:00 часа в Балабановата къща в Стария град. Под надслова „Памет и идентичност“ петима фотографи от България, Сърбия, Иран и Унгария ще представят свои проекти, които са посветени на лични истории, семейни архиви, миграцията и връзката между човека и мястото, което нарича свой дом.
Вместо просто да запечатват моменти, авторите използват фотографията, за да разказват за преживявания, които остават с години, а понякога дори когато самите спомени започват да избледняват.
Сред участниците е българският фотограф Бедрос Азинян, който в проекта си „Корени от камък“ се връща към Армения и снимките, които показват древната история, вярата и културата на арменския народ. Изложбата поставя въпроса как човек открива собствените си корени, дори когато те са свързани със земя, на която никога не е живял.
Друг поглед към принадлежността предлага унгарската фотографка Франциска Легат. В „Меланхолия на свободата“ тя проследява историите на унгарци от различни поколения, напуснали родината си и установили се в Берлин.
Сръбският фотограф Игор Шилер, който живее и работи в Амстердам, се връща към собственото си минало чрез сериите „Познатите герои“ и „Кърваво евро“. Първият проект е създаван в продължение на три години в Сърбия.
Пловдивчани ще могат да се докоснат и до „Артистът няма възраст“ на българския фотограф Георги Вачев, където неговите портрети са посветени на творците и на отдадеността към изкуството като начин на живот, който не се подчинява на възрастта. Вместо да следва строги фотографски правила, авторът търси непосредствеността на срещата и онова в човека, което остава непроменено с времето.
Три фотографски проекта на иранската визуална артистка и режисьорка Мариам Фирузи ще насочат вниманието към живота между родината и емиграцията, към публичното пространство и към променящия се облик на Техеран.
