След Гренландия, друга датска територия се озова в центъра на геополитическото съревнование, на стотици километри от Копенхаген, разположена между най-големия остров в света и Кралство Дания, насред Атлантическия океан.
Това са Фарьорските острови, чиито жители от години настояват за независимост, а трите най-големи световни сили – САЩ, Китай и Русия – проявяват интерес към този малък архипелаг.
Сложната история на Фарьорските острови е преплетена с кризата около Гренландия. Въпреки че президентът на САЩ Доналд Тръмп се отказа от заплахите за анексиране на острова към САЩ, неговите изявления предизвикаха вълна от безпокойство в тази част на света.
Фарьорските острови, с население от около 55 000 души (с 2000 по-малко от Гренландия, въпреки че Гренландия е несравнимо по-голяма по площ), са разположени по средата на ключов морски проход между Исландия и Шотландия, на самия праг на Арктика, където великите сили се борят за надмощие. Европейски риболовни флоти, американски военни кораби и руски подводници редовно преминават през тези води. Преди няколко години китайска компания се опита да завземе телекомуникационната система на Фарьорските острови.
В ежедневието обаче всичко изглежда спокойно – ферми за сьомга по целия свят изнасят риба на стойност почти милиард долара, яхтеният трафик протича безпроблемно благодарение на мрежа от тунели, а територията дори има кръгово движение под морето. Фарьорските острови са изградили силна местна икономика, която им осигурява висок стандарт на живот и реална възможност да станат независими и да поемат по свой собствен път, пише The New York Times.
През последните години желанието за независимост нарасна. Амбициите на Тръмп да завземе Гренландия обаче, наред с други неща, накараха Фарьорските острови да забавят планираните преговори за по-голяма автономия с Копенхаген (те трябваше да започнат миналия месец).
„Гренландия и Дания са в много трудна ситуация. Съществува широк политически консенсус, че отношенията ни с Дания трябва да се променят“, каза Аксел В. Йоханесен, министър-председателят на Фарьорските острови.
Въпреки че Фарьорските острови привличат далеч по-малко внимание от Гренландия, геополитическите анализатори следят територията отблизо, а самите ѝ жители усещат, че интересът на великите сили нараства.
„Старата Студена война се завръща. И ние сме в епицентъра“, каза Хьогни Хайдал, бивш фарьорски външен министър и един от основните поддръжници на независимостта.
Фарьорският народ – много от които са потомци на викинги, пристигнали там преди повече от 1000 години и чиято родина е едно от най-дъждовните места в Европа – гласува за независимост с тясно мнозинство през 1946 г., но датският крал отказва. Когато се опитват да договорят пълен суверенитет през 2000 г., Дания заплашва да намали субсидиите.
„Изключително важно е да останем единни. В настоящата глобална ситуация ние сме неочаквани играчи в Северния Атлантик и големите нации ще се възползват от това“, каза Едис Хартман Никласен, член на парламента, който не се застъпва за независимост.
Фарьорските острови се намират в един от най-важните морски „проливи“ в света, който е и един от основните пътища на Русия между Арктика и Атлантическия океан.
Морският проход е известен като проход „GIUK“ – кръстен на страните, които го заобикалят: Гренландия, Исландия и Обединеното кралство. Най-дългият му участък е широк около 320 километра. Използва се от НАТО, който засили патрулите миналата година, но също и от руски ядрени подводници, идващи от Мурманск, основната подводна база на Русия в Арктика.
„Фарьорските острови са непропорционално важни“, каза Трой Дж. Буфард, директор на Центъра за арктическа сигурност и устойчивост в Университета на Аляска във Феърбанкс.
Въпреки че имат население с размерите на американско предградие, добави той, те са „точно по средата на един от най-важните транзитни маршрути за нашия основен противник“.
През 2019 г. Китай се опита да подобри фарьорската мрежа чрез своя телекомуникационен гигант Huawei в замяна на засилено търговско сътрудничество. Правителството на САЩ определи Huawei като заплаха за националната сигурност и оказа силен натиск върху фарьорските политици да не го позволят. В крайна сметка островите избраха друг доставчик – европейски.
Според фарьорското министерство на външните работи, американски подводници, както и кораби от други държави-членки на НАТО, се появяват все по-често във фарьорските пристанища през последните години.
След руската инвазия в Украйна през 2022 г., повечето европейски страни започнаха да избягват руски кораби. Фарьорските острови не го направиха. Руски рибарски лодки акостират във фарьорските пристанища от години – и все още го правят, съобщава New York Post.
Някои фарьорски политици се опасяват, че Русия използва тези кораби за разузнаване или дори саботаж. Няколко ключови подводни кабела бяха прерязани в Скандинавия и Балтийско море през последните години и Русия остава главният заподозрян.
„Не знаем какво правят руските кораби и не знаем какво има на тях“, каза Шурдур Скала, фарьорски представител в датския парламент.
Неотдавнашна промяна в руската военноморска доктрина го е още по-тревожна. Няколко месеца след началото на войната в Украйна руското правителство обяви, че руски граждански кораби могат да бъдат използвани за военни цели, ако е необходимо.
Фарьорските острови в момента са под чадъра на сигурността на НАТО като част от Кралство Дания, един от основателите на алианса. Без НАТО, каза Скала, „руснаците, ако искаха, щяха да ни окупират преди закуска утре“.
Европейските страни, които се крият под американския ядрен чадър от десетилетия, сега открито обсъждат нова форма на съюз за сигурност срещу Русия, изграден около френски и потенциално британски ядрени оръжия, пише Politico.
Това е пряк отговор на подкопаването от страна на Тръмп на доверието в задължението за взаимна отбрана по член 5 от НАТО, поставяйки под въпрос ангажиментите на САЩ и повдигайки подозрения със заплахи за анексиране на Гренландия.
Лидерите на Швеция, Норвегия, Германия и Холандия потвърдиха, че водят преговори за европейски ядрен възпиращ механизъм, който би допълнил американския вариант.
Въпросът е особено важен сега, когато договорът за ядрените оръжия между САЩ и Русия, известен като „Нов старт“, е изтекъл и в момент, когато Русия и Китай разширяват стратегическите си арсенали.
„Докато опасните държави притежават ядрени оръжия, здравите демокрации също трябва да имат достъп до ядрени оръжия“, заяви шведският премиер Улф Кристерсон миналия месец.
