„Седнахме, прегърнахме се и чакахме удара. Три счупени ребра, едно спукано. Скъсани меки връзки на левия глезен. Спя по 2-3 часа на денонощие, болката е непоносима”.
Това призна оцелелият от жестоката катастрофа между два товарни влака край село Локорско машинист Пламен Илиев пред Нова телевизия. Колегата му Цветан Дамяновски успокои, че е по-добре от него – само с натъртени бъбреци, черен дроб и гръб.
При инцидента загинаха двама, други шестима бяха ранени.
Илиев разказва, че пръв е видял идващия влак: „Беше на около 300-400 метра до удар. Движехме се с около 50 км/ч.”
“Влак идва срещу нас. Бягай!”, извикал Пламен на Цветан, който успял да задейства ръчната спирачка.
“Това е инстинкт. Задължение”, коментира Дамяновски.
Двамата машинисти бързо изтичват в задната кабина. Там приклякат зад седалката, прегръщат се и чакат. 11 секунди изтичат между задействането на спирачката и удара.
“Беше нещо страшно. Като по филмите. Блъскане, подхвърляне – спомня си Илиев. – В края на цялата история видях през прозореца как контактната мрежа се скъса, видях искри. И така.”
Две-три минути след удара Дамяновски отива да търси помощ, а Илиев чува викове: “Елате да помогнем!”
И двамата машинисти са категорични, че със сигурност ще се върнат отново на работа.
