Съдът в Пловдив днес решава дали тримата лекари, задържани при акцията на МВР и прокуратурата, да останат за постоянно в ареста. Те са обвинени във връзка с разследването на предполагаема схема за неправомерни хоспитализации в УМБАЛ „Св. Георги“. Сред тях е началникът на Клиниката по ревматология в УМБАЛ „Св. Георги“ проф. д-р Мариела Генева-Попова, която е и декан на Медицинския факултет на Медицинския университет в Пловдив.
Според разследващите чрез схемата е било източено над 3 млн. евро от Националната здравноосигурителна каса. Събраните до момента доказателства сочат, че част от пациентите, за които са били отчитани медицински дейности, изобщо не са били приемани в Клиниката по ревматология. Други пък са посещавали лечебното заведение единствено за извършване на изследвания.
Именно тези обстоятелства са в основата на подозренията за неправомерно усвояване на средства от НЗОК. По данни на разследването парите, получени по клиничните пътеки, впоследствие са били разпределяни между участниците в схемата под формата на допълнителни възнаграждения. Според представената информация сумите, които отделни участници са получавали, са достигали между 6 и 7 хил. евро.
Като обвиняеми са привлечени общо шестима души – петима лекари и един мъж, който не упражнява медицинска професия. Пред съда днес предстои да бъдат обсъдени доказателствата, събрани от прокуратурата, както и основанията да бъде наложена най-тежката мярка за неотклонение. Решението ще покаже дали магистратите приемат, че има достатъчно данни за обосновано предположение за извършено престъпление и опасност обвиняемите да се укрият или да извършат друго престъпление.
Междувременно случаят предизвика и широк обществен дебат за контрола върху средствата на Здравната каса и механизмите, по които се проверяват отчетените от болниците медицински дейности.
Темата беше коментирана в ефира на „Здравей, България“ от бившия член на Надзорния съвет на НЗОК д-р Николай Болтаджиев. По думите му нарушения от подобен тип не са изключение и именно НЗОК разполага с необходимите правомощия да извършва проверки в лечебните заведения.
„Ежедневно Касата, със своите подразделения, проверява и констатира нарушения на десетки болници“, посочи Болтаджиев.
Той коментира и възможността при проверки да бъдат установявани нарушения, извършени назад във времето. Според него подобни случаи могат да бъдат проследявани чрез документацията и отчетността на лечебните заведения, когато има достатъчно данни за несъответствия между реално извършената медицинска дейност и отчетеното пред НЗОК.
Болтаджиев обаче определи като пресилени част от публично представените констатации по конкретния случай. По думите му трябва ясно да се разграничава допълнителното възнаграждение на лекарите за реално извършена дейност от случаите, при които се отчитат пациенти и медицински процедури, които в действителност не са били извършени.
Именно ако бъде доказано, че са били отчитани пациенти, които реално не са били в клиниката, това би представлявало същинското източване на средства от НЗОК, смята той.
Бившият член на Надзорния съвет на Здравната каса защити и практиката лекарите да получават допълнително възнаграждение в зависимост от извършената от тях дейност. По думите му подобен модел съществува в редица лечебни заведения и сам по себе си не означава нарушение.
„Който лекар е търсен, защото е добър, е нормално да получава повече средства“,
заяви Болтаджиев.
Окончателната оценка на твърденията по разследването предстои да бъде дадена от съда. Междувременно прокуратурата продължава работата по случая, а днешното заседание в Пловдив ще определи дали тримата лекари ще останат в ареста с постоянна мярка „задържане под стража“.
