Американски физик и британско-канадски информатик си поделят Нобеловата награда за физика за откритията им в областта на изкуствения интелект, обявиха от Кралската академия на науките в Стокхолм. Лауреатите Джон Хопфийлд и Джефри Хинтън са направили революционни открития, които позволяват на хората да обучават машини с изкуствени невронни мрежи, се казва в аргументацията на Комитета.
„Макар и компютрите да не могат да мислят, машините днес могат да имитират функции като памет и учене. Тазгодишните лауреати по физика използваха инструментите на физиката, за да развият методи, превърнали се в основата на машинното обучение днес – се казва в изявлението от Нобеловия комитет. – Машинното обучение, базирано на изкуствени невронни мрежи, е революция в съвременните наука, инженерство и ежедневие.“
Хопфийлд работи в Принстън, САЩ, и разработва асоциативна невронна мрежа, която умее да запазва и пресъздава модели. В изкуствена невронна мрежа мозъчните неврони са представени от възли с различни стойности. Тези възли си влияят взаимно чрез връзки, които могат да бъдат оприличени на синапси и могат да бъдат направени по-силни или по-слаби. Мрежата се обучава например чрез разработване на по-силни връзки между възли с едновременно високи стойности. Тазгодишните лауреати са извършили важна работа с изкуствени невронни мрежи от 80-те години насам.
Хинтън е част от Университета в Торонто, Канада. Той използва т. нар. „мрежа на Хопфийлд“ и намира нови нейни приложения, за което е наречен „Кръстника на изкуствения интелект“.
Нобеловата награда има парично измерение от 11 млн. шведски крони (ок. 968 хил. евро).
Това е вторият ден от т. нар. Нобелова седмица, след като вчера призът за медицина си поделиха двама американски учени, открили и изследвали микроРНК. До края на седмицата предстои връчването на наградите за химия, литература и мир.
