Красивите стени от мъх, разпространени в много градове на Западна Европа, могат да пречистват въздуха и в Пловдив. Монтирането им не е скъпо и е едно от малкото останали решения за озеленяване на градовете. Те биха били чудесен вариант за Пловдив, ако Общината и отговорните фактори за въздуха решат да ги експонират на ключови места в града.
По проект, който се реализира от екипа на доц. д-р Гана Гечева от Биологическия факултет на ПУ “Паисий Хилендарски”, са инсталирали три подобни стени – на сградата на Химическия факултет в Ректората на ПУ, в Биологическия факултет над Античния театър и в частен дом в Куклен.
Проектът е с продължителност 4 години и ще приключи през юли 2026-а. Той бе представен на конференцията на „Жан Моне център за високи постижения“ в ПУ през октомври.
“Мъховете са висши растения, известни с това, че поглъщат големи количества тежки метали и токсични елементи. Те са като филтри, които всмукват замърсителите. От 60-те години на миналия век масово се използват за мониторинг на въздух и води. Оттам се заражда и концепцията за стените от мъх – от една страна те са красиви, а от друга – могат да подпомогнат, макар и в микромащаби, характеристиките на въздуха”, обяснява доц. Гечева.
При поставените стени от мъх в Пловдив и Куклен обект на наблюдение са тежките метали и токсичните елементи, но мъховете могат да се използват и за мониторинг на фини прахови частици и органични замърсители. Те са устойчиви на замърсяване, но са много чувствителни на на влага, осветеност, ниски и високи температури, което е причина за липсата им в градовете. В Пловдив се срещат по тепетата, но в ограничени количества. “Затова вземаме мъх от естествени, незамърсени местообитания. В случая, за целите на проекта, той е от две защитени територии в района на Странджа”, посочва доц. Гечева. По думите ѝ, мъхът е имал дълъг период на аклиматизация в продължение на няколко месеца, след което е бил пренесен в Пловдив. Оросяваме го и го осветяваме – поддържаме го ежедневно, за да може да оцелее, казва тя.
При наблюденията по проекта в Пловдив се е установило, че стойностите на елементите кадмий и олово видимо се покачват, и то още през първия месец от експозицията на стените. Проби от тях се взимат периодично, през няколко месеца, и се анализира натрупаното в тях. В Куклен например, където близостта на КЦМ е фактор, още на петия месец било отчетено двойно увеличение на кадмия.
Идеята на доц. Гечева е върху всички автобусни спирки в Пловдив да се монтира инсталация от мъх. От това би имало ефект както върху качеството на въздуха, така и върху отношението на пловдивчани към околната среда, смята тя. Първоначалната цел била стените от мъх да бъдат поставени на автоматичните измервателни станции към Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) в парк “Каменица”, до “Йегерхоф” в Тракия и в Долни Воден, но от агенцията на централно ниво не се съгласили да участват в проекта.
“Голямо съдействие получихме от РИОСВ – Пловдив, които бяха единствената институция, отзовала се на поканата по представянето на проекта”, отбелязва доц. Гечева. Тя се надява инициативата да намери подкрепа от страна на Общината, тъй като би бил от огромна полза за Пловдив, където от години има проблем с качеството на въздуха. “Ако проявят интерес и осигурят финансиране за самата инсталация, ние ще я изпълним безвъзмездно”, изразява готовност преподавателката в ПУ.
Стените от мъх според нея са особено подходящи централната градска част, откъдето обикновено минават най-много хора. Според изчисления, направени в Шотландия, резултатът от пречистване с една такава инсталация се равнява на ефекта от 250 дървета.
