Министерството на финансите публикува първия в историята на страната ни бюджет в евро – документ, който бележи навлизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 година. Проектът се очаква да бъде внесен в Народното събрание до края на седмицата и задава финансовата рамка за първата година на страната ни като член на валутния съюз.
Разчетите показват предвиден бюджетен дефицит от 3% от БВП, равняващ се на 3,857 млрд. евро. Приходите са планирани в размер на 31,283 млрд. евро, а общите разходи – на 17,676 млрд. евро. В разходната част влизат и трансферите към други бюджети, които достигат 16,254 млрд. евро – сред тях държавното обществено осигуряване (ДОО) с 6,329 млрд. евро, общините с 5,107 млрд. евро и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) с 2,378 млрд. евро. Вноската на България в европейския бюджет е планирана на 1,209 млрд. евро.
Максималният размер на държавния дълг към края на 2026 г. е фиксиран на 37,6 млрд. евро, като се допуска нов дълг до 10,44 млрд. евро, включително заем от 3,26 млрд. евро по европейската програма SAFE за укрепване на отбранителната индустрия. Минималният фискален резерв трябва да остане над 2,4 млрд. евро.
Към общините ще бъдат насочени 4,53 млрд. евро за делегираните от държавата дейности и още 255 млн. евро за капиталови инвестиции. За изравняване на минималната работна заплата в местните дейности са предвидени допълнителни 42,2 млн. евро.
Социалната политика остава сред приоритетите – определен е средномесечен доход за семейни помощи от 466 евро, а помощите за деца ще варират между 26 и 90 евро според броя на децата. Макар размерът на минималната работна заплата да не е посочен конкретно, заложените средства подсказват очаквано повишение през годината.
Най-големи разходи са предвидени за Министерството на труда и социалната политика – 2,3 млрд. евро, следвано от Министерството на образованието и науката с 833,4 млн. евро и Министерството на здравеопазването с 703,6 млн. евро, половината от които са за персонал. Министерството на земеделието и храните ще разполага с 209,8 млн. евро, а Министерството на туризма – с 14,7 млн. евро.
Държавните медии също запазват финансиране – БНТ ще получи 51,4 млн. евро, БНР – 36,6 млн. евро, а БТА – 10,2 млн. евро.
В актуализираната бюджетна прогноза за 2026 – 2028 г. се отбелязва, че икономическият растеж на България през първата половина на 2025 г. е достигнал 3,2%. Потреблението на домакинствата е нараснало с 8%, публичното – с 10,4%, докато износът на стоки и услуги е намалял с 4,2%. Вносът бележи увеличение от 3,3%, а най-голям ръст на заетостта се наблюдава в строителството и сектора на услугите – съответно 5,2% и 4,2%. Безработицата остава ниска – 3,8%, но промишлеността и аграрният сектор продължават тенденцията на свиване от 2022 г. насам.
Средното увеличение на доходите е 11,1%, докато реалната производителност расте едва с 1,1%. Инфлацията е 4,1%, като близо 75% от ръста идва от цените на храните. Според прогнозата на финансовото ведомство цената на петрола сорт „Брент“ ще намалява през следващите години – от 70 долара за барел през 2025 г. до 66,2 долара през 2026 г. и 65,9 долара през 2028 г. При природния газ се очаква умерено поскъпване през 2025 г. и поевтиняване от 2026 г. нататък.
Проектът за Бюджет 2026 очертава балансиран подход – консервативен във фискалната дисциплина, но с ясни социални ангажименти и инвестиционен фокус върху образование, здраве и сигурност.
