Три дни. Десетки групи и хиляди фенове. Безброй изпити бири, пресипнали гласове и болки във врата от толкова headbanging. Така приключи Hills of Rock 2026.
И докато световни имена като Marilyn Manson, Lamb of God и Electric Callboy събираха най-големите тълпи, една друга част от програмата заслужи специално внимание – българските банди. Именно те доказаха, че родната рок сцена има с какво да се гордее. A бъдещето пред тях изглежда повече от обещаващо.
Сред най-запомнящите се изпълнения беше това на Hellion Stone. Те са от онези банди, при които няма нужда да чакаш второто парче, за да разбереш, че ще стане здрав концерт. Групата буквално заля сцената с тежки китари и мощни вокали.
Десет години след създаването си те звучат по-уверено от всякога. И разбира се няма как да не бъде споменато присъствието на двете беквокалистки, които направиха шоуто още по-добро. След подобен сет човек трудно остава без болки във врата на следващата сутрин.
Истинска изненада поднесе и бургаската Lek City Case. Макар да свириха на “тъмната сцена“, а определено да заслужаваха по-голяма, това не попречи на групата да спечели публиката.
Вокалистът Иван Петков впечатли всички не само с отличните си гласови възможности, но и с непринуденото си чувство за хумор. Той поддържаше постоянен контакт с публиката и от време на време я охлаждаже с малко вода през сцената. Отношението му към хората се оказа същото и след като участието приключи – рядко качество, което феновете винаги оценяват.
Сред младите имена силно впечатление остави и групата Цар Плъх. Новото им име носи заглавието на едноименния роман на Джеймс Клавел. Хора на изкуството отвсякъде!
Макар да са сравнително нова банда, музикантите показаха увереност, която обикновено идва с много повече сценичен опит.
Публиката знаеше всяка тяхна песен, а някои от феновете носиха тениски с името на групата. Енергията, добрите песни и естественото им сценично присъствие ясно показаха, че тепърва ще се говори за тях.
Последната фестивална вечер донесе и силното участие на RUSITA. Публиката видя една красива дама, но тя показа и глас, който без усилие задържа вниманието. Изпълнението ѝ беше сред приятните изненади в програмата и още едно доказателство, че жените в българската рок сцена си тежат на мястото.
Разбира се, това са само част от родните изпълнители, които оставиха следа на тазгодишното издание. След последния акорд и последната изпита бира остана усещането, че българската рок сцена е гладна за още. И ако тези групи продължат да свирят със същото желание, след няколко години няма да се чудим дали заслужават големите сцени. Ще се чудим как някога са били на малките.
