Днес Драматичният театър в Пловдив посрещна Ели Скорчева – актрисата, за която киното и театърът са любов вече половин век. Жената, която след години отсъствие от сцената показа, че времето не е успяло да вземе нито от таланта, нито от нейния професионализъм.
Срещата с нея се превърна не просто в разговор за предстоящия спектакъл „Деца на света“, а и в откровен разказ за сцената, културата и какво кара един актьор отново да поиска да застане пред публика.
На 17 сепември пловдивчани ще преживеят трагикомедия, посветена на една болезнена и вечна тема – отношенията между деца и родители. По думите на актрисата целият текст е „крайно болезнен и болезнено вълнуващ“, но всичко се случва през смях. Тъкмо това съчетание според нея прави спектакъла толкова особен. Тя признава, че не е искала да има трагедия на финала, но в тази история дори щастливият край минава през смъртта на героите, които в крайна сметка умират заедно.
„Деца на света“ е по текст на Стефан Цанев, а заедно с Ели Скорчева на сцената излиза и Димитър Маринов, който е и режисьор на постановката.
За Скорчева обаче най-вълнуващата част от театъра остава срещата с публиката. Именно тя е онова усещане, което трудно може да бъде заменено с нещо друго. Актрисата говори за сцената като за вълшебство, което се случва едва когато спектакълът се срещне с хората в залата.
Но тя си спомня и времето след 1994 година, когато според нея държавата практически се оттегля от финансирането на културата. Това, според нея, засяга не само актьорите, но и музикантите и хората от останалите сфери на изкуството.
„Беше отвратително време“, казва тя.
По думите ѝ много добри нейни колеги и до днес не са успели да се върнат на сцената. А държавата, според нея, така и не се е върнала на мястото, от което е абдикирала. И със същата смелост тя изрази мненито си към начина, по който днес се управлява културата:
„Все по-често решенията се взимат от хора, които не познават достатъчно добре нуждите на артистите и самата културна среда.“
Въпреки това Ели Скорчева говори за професията си с енергията на човек, който не смята, че трудностите са причина да се отказва.
„Преди да се науча да чета, ме научиха да казвам не и да не приемам не за отговор. За мен проблеми не съществуват, а само решения“, споделя тя.
Актрисата разказва и за собственото си отношение към сцената. Никога не е имала сценична треска и винаги е очаквала с нетърпение да излезе пред публиката. Според нея талантът е само основата. Останалото е занаят, а занаятът трябва да бъде научен.
„Да не си познаваш занаята“ е един от големите проблеми, за които говори тя. Защото талантът сам по себе си не е достатъчен, ако няма кой да покаже на младия актьор как да го превърне в професия.
И макар киното да и е донесло повече популярност и работа с едни от най-добрите режисьори, Скорчева признава, че театърът остава нейната страст.
„Киното може да надделява като количество, популярност и възможности за работа, но театърът носи нещо различно – живата емоция от залата“, заявява актрисата.
А тази емоция явно е нещо, към което човек трудно може да остане безразличен.
И като стана дума за емоция, разговорът с актрисата не мина и без да се спомене родното и място. За Пловдив тя говори с особена топлина. Казва, че е харесвала всеки един ден от живота си в града и си спомня детството със сплотеното и интелигентно семейство, малката лятна кухня на баба си, малкото котлонче и печката на дърва.
Днес Скорчева продължава да намира нови герои, в които да се потапя. За ролята си в „Уроците на Блага“ тя признава, че героинята е била много далеч от самата нея.
„Тази жена е толкова далеч от мен“, казва актрисата и признава, че ѝ е било необходимо време, за да влезе в нейните обувки и да я разбере.
И ако има нещо, което Ели Скорчева не остави без отговор днес, това е въпросът защо продължава да се връща към театъра.
Защото там е публиката. На 17 септември магията на живо отново ще се случи. А публиката очевидно има какво да каже още преди спектакълът да е започнал – всички места за представлението са разпродадени.
