Нова стратегия, нови полети, нови авиокомпании и още куп идеи за увеличаване популярността на летище „Пловдив“ като стратегически логистичен център в България не стихват. Но какво виждат увеличаващите се пътници преди да стигнат до единствения терминал на втория по големина град у нас.
PlovdivDaily реши да направи експеримент и да влезем в обувките на обичаен гост на Пловдив, който решава да ползва летището за пътуване в чужбина. Голяма част от избралите се оказва, че идват от Източна България. Така и ние включваме навигацията още на магистрала Тракия. Тя ни отделя от аутобана в посока Пловдив до разклона за село Войводиново. От там се отправяме към входа на града под тепетата през пътен възел „Скобелева майка“. Добре е да се има впредвид около половин час забавяне, ако сме в пиков час за влизане в града – задръстването започва от отбивката за Скутаре. И сякаш още тук започваме с абсурдите – целия трафик от изток към града се осъществява в еднолентово трасе. Това остава без аналог в нито един голям български град.
След входа в града навигацията ни праща в крайната част на район „Тракия“ и околовръстното шосе на квартала. Преди това съвсем обичайно за мястото ни помахват колоритни девойки, чакайки клиент, пожелал платена любов. Ако за момент се замислиш къде си попаднал – бързо ще се съвземеш, защото идва най-атрактивната част. Това е околовръстния път на район „Тракия“. Асфлатът е на вълни. Неравностите те държат готов за нови усещания, а не е изключено да предизвикат и ремонт на автомобила още преди да стигнеш до дестинацията си.
Точно когато мислиш, че си далеч от Пловдив и караш по „Асеновградско шосе“ виждаш в далечината летището. Ако пътуваш през тъмните часове на денонощието се налага да заложиш на добри фарове, защото отбиеш ли се по пустия път към летище „Пловдив“ – светлина липсва.
Дано такава се появи и просветли отговорните институции, защото стратегически обект като летище „Пловдив“ не заслужава подобен провинциален достъп.
