Днес в Дома на културата „Борис Христов“ се провежда дискусия на тема „Занаятите – наследство и образование“, организирана от Регионална занаятчийска камара – Пловдив. Събитието e в хибриден формат, присъствено и с осигурена възможност за онлайн участие. Кръглата маса се реализира в рамките на проект „Занаяти с бъдеще“ с финансовата подкрепа на Община Пловдив като част от Културния календар на града за 2026 г.
Основната цел на събитието е да постави фокус върху ролята на традиционните занаяти за съхраняване и предаване на нематериалното културно наследство и да очертае възможностите за тяхното по-активно присъствие в съвременното образование. Основните акценти в дискусията са групирани в четири направления:
Добри практики и приемственост: Представяне на успешни модели за съхраняване и предаване на знания и умения между поколенията и популяризиране на традиционните български занаяти.
Интеграция в образованието: Възможности за включване на знанията и уменията, свързани с нематериалното културно наследство и занаятите, в учебния процес.
Практическо обучение и професионална ориентация: Запознаване на децата и младежите с българските традиции и създаване на условия за придобиване на практически умения чрез срещи с майстори, демонстрации, работилници и образователни инициативи.
Партньорство между институциите: Разширяване на сътрудничеството между организациите от сферата на културата, образованието и занаятите.
„Съхраняването на традиционните занаяти е не само отговорност към миналото, но и възможност да изграждаме знания, умения и перспективи за бъдещето“, сподели Тони Симидчиева, председател на УС на РЗК – Пловдив, която в ролята си на домакин и организатор постави начало на дискусията.
В събитието участват представители на образователни и културни институции, местната власт, майстори занаятчии, преподаватели и експерти, сред които представители на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО, Сдружение „Български музеи“ и редица културни и образователни организации: Тони Симидчиева – Председател на УС на РЗК – Пловдив, д-р Мирена Станева (онлайн) – Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство към UNESCO в София, проф. Светла Димитрова (онлайн) – Председател на Българския национален комитет на Международния съвет на музеите и директор ЕТЪР, Амелия Гешева – Изпълнителен директор на Сдружението на музеите, Евгени Димов – Майстор гравьор, основател на детска занаятчийска школа „Майсторчета“, гр. Сопот, Тони Пранджева – Майстор „Художествена керамика“, Владимир Буров – Майстор Бижутер, преподавател ЦПО, Галина Симеонова – Майстор „Калоферска дантела“, Стоян Стратиев – Директор на СУ „Никола Вапцаров“, Станка Ганева – Преподавател по бижутерия в СУ „Никола Вапцаров“, Николай Томов – Директор на Националната гимназия за сценични и екранни изкуства, инж. Константин Костадинов – Директор на Професионална гимназия по вътрешна архитектура и дървообработване „Христо Ботев“, доц. д-р Меглена Златкова – Заместник-декан на Философско-историческия факултет, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, д-р Катя Стоилова – Директор на Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование – Пловдив, д-р Надежда Тодорова – Изпълнителен директор на Фондация „АП УИД ДАУН“, доц. д-р Ангел Янков – Директор на Регионален етнографски музей – Пловдив, Грозделина Георгиева-Саватинова – Уредник в РЕМ – Пловдив, Доротея Гюрджийска – Иванова (онлайн) – Управител на Национално изложение на художествените занаяти и изкуствата – Орешак и арх. Десислава Димитрова – Форум Брацигово – Каменният поток на времето.
Провеждането на кръглата маса утвърждава Пловдив като водещ средищен център за диалог между традицията, образованието и съвременните институционални политики.
Присъствието на толкова широк кръг от ключови институти, академични представители и изявени занаятчии препотвърждава необходимостта от трайна държавна и общинска подкрепа за занаятчийството като неразделна част от българската национална идентичност.
Участниците се обединиха около извода, че устойчивото интегриране на живите традиции в училищното и извънучилищното обучение не просто пази културно-историческото наследство, но и отваря реални пътища за професионално развитие, предприемачество и творческа реализация на младото поколение в България.
