Мохамед Ал-Дарби разкъсва кашони, за да запали огън. Майка му пече плосък хляб на импровизирана фурна. “Печем хляб и го ядем с подправки. Нищо друго нямаме”, казва тя пред Дойче Веле.
Днес поне имат брашно, с което да пекат. А къщата на семейството в западната част на град Газа на пръв поглед е не е засегната от разрушенията, се казва в репортажа.
Преди месец 12-годишното момче става известно с едно видео – на него Мохамед е заснет как се връща с празни ръце от център за раздаване на помощи, а след като един журналист го попитал как се чувства, той започнал да яде пясък пред камерата.
“Бяха ми дали малко брашно, но крадци ми го взеха.
Много плаках, защото нямаме брашно и няма какво да ядем”, обяснило момчето.
От глад, отчаяние и изтощение Мохамед се разболял: част от белия му дроб била отстранена. Хората в Газа страдат от това, че няма храна, която да е по джоба им: един килограм домати там би струвал 25 евро, са казва още в репортажа.
До ивицата Газа все още достига твърде малко хуманитарна помощ, а това, което се доставя, не се разпределя координирано. Снимки показват, че все повече въоръжени семейни кланове атакуват камионите.
„Хуманитарната фондация за Газа“, която се подкрепя от Израел и САЩ, пък разпределя пакетите с помощи само в южната и централната част на крайбрежната ивица. Разпределителните центрове отварят врати спорадично, а очевидци твърдят, че израелската армия почти всеки ден стреля по хора, търсещи помощ. От армията обаче почти не коментират тези случаи, пише по-нататък в репортажа на AРД.
В северната част на ивицата, където живее Мохамед, има малки пунктове за раздаване на храна, управлявани от местни организации. Денят на 12-годишното дете почти изцяло преминава в търсене на храна и вода. Момчето почти не говори за нищо друго, на училище не е ходило от 21 месеца.
„Първото нещо, което правим, е да проверим дали кухнята за бедни е отворена. След като се събудя, донасям вода от цистерна и след това отивам в кухнята с тенджера.
Понякога нося храна, понякога не.
След това играя с приятели, почивам и спя. А на следващия ден всичко се повтаря“, разказва Мохамед на AРД.
Бащата на Мохамед Мунзир Ал-Дарби е със счупен крак. Затова задачата да се ходи до конвоите, раздаващи храна, е поета от Мохамед. „Искам войната да свърши, децата да се върнат на училище и да имат щастлив живот“, казва бащата.
Надеждите за прекратяване на огъня в Газа са големи, но много от хората не вярват войната скоро да приключи. Мохамед все пак се надява: “Ще съм много щастлив, ако това стане, защото тогава ще мога да получавам храна от кухнята и вода. Ще мога да си играя и да ходя където си поискам, без да се страхувам, че ще ме застрелят”.
Момчето вече има планове за времето, след като бъде обявено примирие: иска да отиде при лекар, за да получи лекарства за баща си. И, разбира се, храна и вода.
Автор: Бьорн Даке ARD
