Вчерашното заседание на парламентарната Комисия по образование и наука остави траен негативен отпечатък – не заради сложни теми, а заради липсата на уважение към същността на образованието, към младите хора и към необходимостта от прозрачност и професионализъм. Вместо конструктивен диалог, видяхме объркани и понякога опасни изказвания, които поставят под въпрос не само компетентността на комисията, но и бъдещето на образователната система в България.
Изказването на председателя Александър Чорбанов, който сравни избора на яйца в магазина с дискриминацията при въвеждането на задължителен предмет с религиозно съдържание, е не просто логическа грешка – това е сериозно опростяване и обезценяване на понятието „дискриминация“. Докато дискриминацията е системна практика на изключване и нарушаване на права по религиозни, етнически или социални признаци, изборът на потребител не може да бъде приравняван с нея. Тази позиция размива смисъла на термините и открива вратата към легитимиране на реални дискриминационни политики под прикритието на „свободен избор“.
Друга тревожна линия в дискусията бе „преименуването“ на спорния предмет от „Добродетели и религии“ на „Религия и етика“, след като получиха становище от Българската православна църква. Този ход не е просто козметична промяна. Той показва стратегическо избягване на критиките, но не и решаване на същинските проблеми – какво ще се преподава, кой и с каква методология. Вмешателството на религиозен авторитет в държавна образователна политика повдига сериозни въпроси за светския характер на образователната система и за независимостта на институциите.
Липсата на прозрачност и финансова яснота допълнително усложнява картината. Въпреки че министър Красимир Вълчев категорично заяви, че не може да се пести от образованието, отговор по Закона за достъп до обществена информация показа, че няма изготвена финансова оценка за въвеждането на новия предмет. Това противоречие е тревожен знак за институционална неяснота и липса на отчетност.
Особено обезпокоително беше отношението към представителите на Ученическия парламент. Вместо да бъдат чути като глас на младото поколение, те бяха подценени и дори омаловажени с лични коментари и неподходящи сравнения. Това отношение демонстрира остаряла, патриархална и патерналистка визия, която изключва младите от активното участие в управлението на образованието.
Изказвания, подкрепящи въвеждането на нови дисциплинарни мерки и санкции под формата на възпитание, разкриват авторитарен подход, който противоречи на съвременните педагогически концепции, основани на доверие, емпатия и развитие на критическо мислене. Образованието не е казарма, а пространство за развитие на личности.
Вместо да даде сигурност и яснота, това заседание подчерта нуждата от цялостна реформа на подхода към образователната политика. Необходими са експертиза, обективен обществен дебат и включване на всички заинтересовани страни – преподаватели, учени, психолози, родители и ученици. Едва тогава можем да говорим за модерно, инклузивно и качествено образование, което отговаря на потребностите на съвременния свят и уважава младите хора като активни граждани.
