Дакел със странното име Чичо е най-новият ко-терапевт в Общностния център за деца и семейства в Пловдив. Четириногият сладур вече се познава с останалите си колеги и се адаптира успешно към работата с малките посетители. Той е един от трите дакела в семейството на управителката на Общностния център Офелия Велкова.
“Когато осиновихме Чичо, той беше в критично здравословно състояние. Постепенно започнах да го водя с мен, за да свикне с обстановката, защото някои животни се притесняват от деца, от шум… но Чичо се справи. Първият път резултатът ме изненада. Беше с едно момиченце, което успяхме да накараме през Чичо да повтаря думички, което преди това трудно се случваше”, разказва Велкова.
Канистерапията, която използва взаимодействието с животни с цел подобряване на физическото, емоционалното и социалното благополучие на хората, е една от добрите практики в Общностния център за деца и семейства. Тя се базира на идеята, че взаимодействието с животни може да има терапевтичен ефект върху човешкото здраве. Канистерапията може да помогне за подобряване на моториката и координацията при деца с физически увреждания. Работата с животни стимулира двигателните умения и помага за развитието на баланса и гъвкавостта.
Кучетата са незаменими при работа с деца с аутизъм. Използвани като един от компонентите на терапията, те могат да окажат огромно влияние на поведението на такива деца. Присъствието или пасивното участие в терапията на дружелюбно настроено куче съвпада със забележително подобрение в поведението на децата и намалява проявленията на аутизма, каквото е затварянето в себе си. Присъствието на кучето и играта с него правят терапията по-приятна и продуктивна и карат детето да полага усилия за оздравяването си. Кучето не е просто отвличащ фактор за такива деца. Неговата подкрепа прави терапевтичните сеанси по-успешни и по-приятни.
В Общностния център започват да прилагат канистерапията още преди 10 години с незаменимата помощ на добре познатото любвеобилно куче Мон.
“Започнахме предпазливо, но много бързо видяхме положителното влияние и резултатите. Мон и нейните деца се превърнаха в наши „терапевти“. Те присъстваха както при индивидуалната работа с някои от децата, така и по време на груповите дейности”, спомня си Офелия Велкова.
След оттеглянето на Мон и нейното семейство в Центъра прекратяват този вид терапия. Сега планират да я възстановят с помощта на Чичо.
