Двама министри – на културата и образованието, подеха инициатива националният ни празник да бъде преместен на 20 април – деня, в който избухва Априлското въстание.
Всичко това се случи кампанийно за броени дни, след като експерти възроптаха, че организацията на 150-годишнината от Априлската епопея е напът да се провали заради равнодушието на държавата.
По-паметливите сред тях припомниха, че преди 50 години подготовката за честването на вековния юбилей е започнала 7 години по-рано.
Тутакси в гонене на рейтинг служебното правителство очерта грандиозни планове за конференции в Панагюрище, Априлци, Клисура и Плевен, тържествени събрания в София, изложби с архивни материали, прожекции на документални филми и 3D заснемане на костите на жертвите от въстанието. Дори се заговори, че честванията ще се проведат под патронажа на президента Илияна Йотова.
И докато спасявахме на пожар годишнината, забравихме, че без Оборище нямаше да има Шипка. Забравихме за местността, в която 50 луди глави решиха, че делото на Апостола не може да отиде на вятъра и се събраха на Велико народно събрание, за да решат как да отърват българския народ от тиранина. Не помним, че без Апостолите от Оборище Освободителната война вероятно щеше да е само поредната руско-турска. А всичко започна от избора на Димитър Коклюв за мястото и времето на провеждане на събранието. Онзи, който заряза стадата и търговията, грабна камата и револвера, закле се пред Левски и каза: Робувах, наробувах се.
Тъжна е днес гледката към местността Оборище. Табелата е от стара очукана и ръждясала ламарина, боядисана с блажна боя. Мястото е затънало в руини, пусто и неприветливо. След като държавата така и не се зае да го възстанови през годините, инициатива за това поде частна компания. В подножието на местността е струпана строителна техника, но дори работниците да бяха магьосници, пак не биха могли да приключат ремонтите до 2 май, когато в Оборище честват годишнината по нов стил.
Така за поредна година ще се сбогуваме с идеята българинът да се потопи в атмосферата на легендарната местност и да пусне Априлци в сърцето си.
Ако целият български народ би могъл да мине през Оборище, той би се значително очистил от някои отрицателни прояви, присъщи на човешката душа
пише в едно от посланията на Апостолите, изписани върху каменни плочи край пътеката. Думите са на Никола Логофетов, председател на XXV Народно събрание.
Но докато местността тъне в разруха, сънародникът ни носи Левски, Волов и Бенковски не в сърцето и паметта си, а татуирани по прасци и бицепси.
Неслучайно Вазов създава “Епопея на забравените” с усещането, че народът забравя своите герои. Това се случва през 1884-а – само 11 години след обесването на Левски и 8 след подвига на Априлци.
