Методиката за определяне на справедливи цени е неприложима. Тя няма икономическа и правна обосновка и ще създаде огромни проблеми в хранителната индустрия и свободния пазар в страната. Това твърдят 15 национално представени браншови организации, анализирали проекта за методика, чийто едномесечен срок за обществено обсъждане изтича днес, на 7 септември.
Сред тях са асоциациите на месопреработвателите; производителите на олио, захар и безалкохолни напитки; хлебари, мелничари, свиневъди, птицевъди, преработватели на плодове и зеленчуци.
В писмо до вицепремиера и министър на икономиката Александър Пулев те изразяват силно притеснение от представената от него методика и настояват тя да бъде оттеглена или поне сериозно преработена, така че да почива на “проверими данни”.
По думите им намесата на държавата в ценообразуването ще стимулира предлагането на по-евтини и некачествени продукти, ще ограничи разнообразието и ще намали инвестициите в качествени и иновативни български продукти.
Браншовите организации от хранителната индустрия отбелязват, че в проекта се използват обобщени данни, с които няма как да се определи “справедлива стойност“ на конкретен продукт.
Компонентът „локална себестойност“ за даден продукт например се изчислява на база на цени на едро на Държавната комисия по стокови борси и тържища (ДКСБТ), които са обобщени по продуктови категории и не отчитат многообразието на конкретните артикули и техните характеристики. Само оризът е поне 6 вида, белият боб – 3 вида, свинско и пилешко месо – няколко вида разфасовки, киселото и прясното мляко е с различна масленост и т.н. Освен това данните за цените на едро на ДКСТБ не отчитат качеството и марките на продуктите. В крайна сметка използването на обобщени данни изкривява реалната икономическа стойност на конкретния продукт, закупуван от крайния потребител, предупреждава бизнесът.
Друга забележка към методиката е изискването всеки търговец да декларира т.нар. цени котва. Това е най-ниската цена за всеки конкретен продукт, която също се взима предвид при изчисляване на справедливите стойности. Според браншовите организации този подход е неприемлив, тъй като, от една страна, създава пазарно предимство на собствените марки на веригите и им дава възможност да манипулират и поддържат изкуствено евтини продукти „примамки“. Това ще потиска размера на „справедливата стойност“ и ще създава предпоставка за сваляне на качеството на храните.
Затова фирмите от хранителната индустрия предлагат „котвеният продукт“ да бъде не този, който е най-евтин, а най-потребяваният в съответната категория.
Особено неясен елемент в методиката е формирането на т.нар. “справедлив брутен марж”. Копира се френският модел за определяне на оперативните разходи при реализацията на даден продукт, без да се държи сметка на това, че има огромни разлики в икономиките на Франция и България. Недоумение буди фактът, че маржът върху оборота е приложен като надценка върху доставната цена.
Друг проблем спиред бизнеса е предложението за 10% диапазон на отклонение от изчислената справедлива стойност, над който да се предвижда наблюдение на търговеца. Подобен текст е юридически недопустим, той е опасен прецедент за намеса на държавата в ценообразуването чрез въвеждане на таван на цените и трябва да отпадне, се посочва в позицията.
Сериозни забележки има и към предложението да се сравняват цените на продуктите у нас с аналогични продукти в ЕС. Според становището, липсват ясни критерии кой и на какъв принцип ще определя държавите за сравнение. Експерименталните изчисления с различни групи страни дават разлики от над 10%, което създава възможност за субективен избор на референтни пазари.
Ежедневното публикуване на цените на ниво конкретен артикул в единен формат и срок може да създаде прекомерна прозрачност между конкурентите и да улесни координираното им поведение, предупреждават 15-те браншови организации. Има риск обявената от държавата „справедлива стойност“ на даден продукт да е по-висока от тази на даден търговец. Така, вместо да доведе до по-ниски цени, механизмът може да стимулира тяхното повишаване.
