В Пловдив се пробудиха от дълбокия сън и поискаха да живеят в град на хората.
И първите неща, които си пожелаха, са чист въздух, зелени площи и удобен градски транспорт. Всъщност трите са свързани, защото без екологичен транспорт, тотална подмяна на автомобилния парк /и обществен, и частен/ и нови паркове, няма как да се случи чистият въздух.
На фокус днес обаче е общественият транспорт. Група пробудили се пловдивчани правят протест и настояват за спазване на разписанията, за по-модерни рейсове и нов общински превозвач, който постепенно да поеме всички маршрутни линии в Пловдив.
Искания, естествени до степен на баналност
Дали обаче градската управа може да реши проблемите в обществения транспорт, трупани с години? Да, но ще струва много скъпо, а гражданите трябва да са наясно с цената и да са съгласни да я платят.
Община Пловдив отдавна абдикира от тази социална услуга и я делегира изцяло на частниците. Те обаче са бизнесмени и работят за печалби, а не за благото на народа. И няма как да очакваме от тях да направят необхозимите инвестиции за подобряване на качеството на услгугата, без да им е гарантирана печалба. Която пък може да дойде от билетчета и карти, от компенсациите на държавата или от субсидиите на общината – и в трите случая от джоба на данъкоплатците. Идеята частниците да бъдат изритани и общината да поеме изцяло градския транспорт мирише да зрял доциализъм, но това не е най-големият проблем. По-неприятното е, че някой трябва да плати сметката за подобна промяна и това няма да са онези, които навремето разпродадоха активите на общинския превозвач за жълти стотинки. Към днешна дата за да осигури 300 нови автобуса, шофьори, гаражи, сервиз, ремонтни групи и т.н., Общината ще трябва да похарчи над 150 млн. евро, които пак трябва да излязат от нашия джоб. Дано ние, гражданите, сме наясно с това и сме готови да платим цената.
Общинският превозвач не е панацея за транспорта в Пловдив
Защото и най-модерните рейсове да купи Общината, те пак ще са заложници на задръстванията, причинени от лошата пътна инфраструктура, нарастващия брой на автомобилите и липсата на адекватно планиране. В последните години Пловдив изостана драстично в изграждането на адекватни транспортни комуникации, които да отговарят на новите тенденции в градоустройство – разрастващи се квартали, търговски и индустриални зони, университети, училища и т.н.
За всички изкушени от проблема е ясно, че без нови маршрутни линии, които да осигуряват връзка между отделните райони без да се налага трейсовете да минават през центъра, без бус ленти и други режими за движение на обществения транспорт, които да го направят независим от трафика, той няма как да е бърз и удобен.
Някои веднага ще кажат
Пловдив е особен град, застроен преди много години
а пътищата не са предвидени за днешния брой автомобили. Вярно, но само донякъде.
Улиците на Пловдив всъщност не са тесни. Те просто са превзети от синята зона, колите, паркирани по ръба на закона в самите кръстовища, спрелите на аварийни “за една баничка” нарушители, колите на куриерските и деливъри фирми.
Ако искаме да имаме бърз и удобен обществен транспорт, първо трябва да се съгласим, че той е приоритетен начин за предвижване в града и да му осигурим предимство. Навсякъде, където е възможно, десните ленти на основните булеварди да са запазени само за автобусите дори с риска в лявата колите едва да пъплят. Между другото, това може и да накара някои шофьори да слязат от личните автомобили и да се качат на рейса, което би намалило натиска върху трафика.
И двойно повече автобуси да пуснем до Английската и Руската сутрин, те пак няма да стигнат навреме
твърди превозвачът Петко Ангелов. И е прав, защото всички ленти по булевардите “Васил Априлов” и “България” са блокирани от колите на родителите, които държат да закарат порасналите си дечица до входа на училището. Без значение колко са рейсовете по съответните линии в час пик, те няма как да стигнат бързо и навреме, защото просто са изгубени в трафика.
И още нещо – местната власт да спре да строи паркинги в центъра и да създава удобства за хората, които искат да стигнат с колите си до пъпа на града. Градоустройствените тенденции в Европа са точно в обратна посока – колите на буферни паркинги, а в центъра само пеша или с обществения транспорт. А ако някой все пак иска да паркира в Стария град, на ул. “Отец Паисий” или на “Антим I”, да плаща солено за удоволствието.
За модерен и удобен градски транспорт са необходими истински реформи.
А те се случват, ако градската управа има воля да ги направи дори с риска да накриви шапката на гражданите и да им бръкне по-дълбоко в джоба.
Другото е популизъм и чесане на езиците в протести и форуми в социалните мрежи.
