26 февруари, малко преди обяд, в Индийския океан на стотици мили от сушата. Капитан Тодоров получава съобщение, че на 20 мили от тях индонезийски кораб гори.
“В движение уведомих фирмата. Не е имало за миг колебание, защото спасяването на човешки животи е от първостепенен приоритет. Когато приближихме достатъчно близо, имахме много съмнения какъв е този кораб? Защото може да е танкер. Не е изключено да са и контрабандисти с оръжия, пирати. Всичко е възможно”, разказва Тодоров.
Когато приближили кораба, чули викове за помощ. На борда имало няколко семейства бедни рибари, които ловили риба около Шри Ланка.
“Екипажът се беше събрал като последно убежище на носа на кораба. Отчаяно махаха с ръце. Подходихме професионално, много внимателно, започнахме да гасим кораба. Нямахме време за спасителна лодка. Прецених, че най-бързо, най-безопасно ще стане с мое собствено маневриране. Трябваше да отчета и посоката на вятъра, така че огънят да не идва към нас. Всички, отчаяни, бяха образували верига и се опитваха да гасят с кофи, което е абсолютно невъзможно”, споделя още капитанът.
Първоначалният сигнал за помощ стигнал до друг кораб, но екипажът ги подминал и предал съобщението към българските моряци.
“Недоумявам как е възможно да се случи. Най-важното, като си в морето, е да спасяваш човешки животи. Оттам се започва всичко. Да се върнем живи и здрави. Това е най-важното. При самата операция трябва да благодарим на бога, че времето беше добро. Атмосферните условия бяха отлични, което в този случай е колкото добре, толкова и зле, в този район човек трудно може оцелее във водата достатъчно дълго време, защото има опасни морски животни”, обясни старши помощник Мирослав Пейчев.
“Когато започнахме да ги прехвърляме на нашия кораб, видях как бяла акула как минава под нашия кораб. Много ме беше страх, защото някои от хората вече бяха скочили и плуваха във водата. Ние сега си се смеем и си говорим, но тогава нямаше нищо смешно, много бях уплашена”, разказва готвачът на кораба Марджанкул Джумахметова.
В момент на паника рибарите забравили за хищниците и скочили в 36-градусовата вода.
“Започнаха да мъкнат към нас въже за плуване. И тогава с нашия кораб се доближихме опасно близо до тях, което е опасно и за нас. Не знаем кое гори и как гори на техния кораб. Бяха отделени в единия край на палубата, за да ги преброим дали всички на борда. По думите на техния капитан са били 34 души на борда на горящия кораб. А ние преброихме 34 човека на нашия кораб – тогава всичко се успокои”, разказва още Пейчев.
След около 3 часа борба с огъня и времето, рибарите се качили на борда при българските моряци. И така всички заедно продължили плаването към нос Добра надежда докато не се разделили по пътя си.
“Естествено, че имаше риск за нас и трябваше да внимаваме. Имаше риск и за тях. Всяко движение,в такива моменти ти трябва много да се фокусираш. Някои от тях са били със семействата си там. Настанихме ги веднага, веднага медицински преглед, направихме опис на имената да успокоим близките им, че са живи и здрави”, спомня си капитан Тодоров.
Един кадър запечатва тяхната благодарност. Капитанът на рибарския кораб целува ръката на Тодоров.
Но капитанът не иска да бъде героя в тази история с хубав край. “Това не е някакъв героизъм. Аз познавам поне 20 мои колеги във Варна, които биха направили същото и то по същия добър начин, защото ние сме обучени за такива събития”, категоричен е Тодоров.
Той призовава да вярваме в доброто, да се подкрепяме и никога да не забравяме – човек не е сам за себе си. Той зависи от други хора. Винаги.
