България се намира в най-слабата си фискална позиция от началото на новото хилядолетие, сочи анализ на икономиста Петър Ганев от Институт за пазарна икономика, цитиран от “Стандарт”.
След пандемията страната навлиза във втори дълъг период на бюджетни дефицити, съчетан с политическа нестабилност, рязко нарастване на разходите и увеличаване на държавния дълг. За разлика от кризата след 2009 година, сегашната ситуация се развива при по-благоприятна икономическа среда, което прави риска още по-сериозен. Основният въпрос вече не е дали има проблем, а колко бързо ще се предприемат мерки.
Разходите излизат извън рамки
Един от най-ясните сигнали за натиск върху бюджета е ръстът на публичните разходи. „Публичните разходи устойчиво надвишават границата от 40% от БВП, като в края на 2025 г. беше внесен бюджет с разходи от 45% от БВП“, посочва Петър Ганев. Според него подобно ниво е трудно устойчиво и води до натрупване на нов дълг и риск за данъчния модел.
Дефицитът се задълбочава
Официалният бюджетен дефицит за 2025 г. е 3,5% от БВП, но още в началото на 2026 г. се наблюдава ускорение. Само за първите три месеца дефицитът достига 1,5 млрд. евро. Това поставя България в ситуация, при която за първи път дефицитът изпреварва средните нива за ЕС и еврозоната. При липса на мерки страната рискува да влезе в процедура по прекомерен дефицит.
Дългът расте, лихвите скачат
Натискът върху бюджета се прехвърля директно върху държавния дълг. През 2025 г. той достига около 30% от БВП, но при запазване на тенденцията може да нарасне до 45-50% до 2030 г. Успоредно с това разходите за лихви се увеличават рязко – от под 500 млн. евро през 2023 и 2024 г. до над 1 млрд. евро през 2026 г. и около 2 млрд. евро към края на десетилетието. Това означава все по-голямо натоварване върху бюджета само за обслужване на дълга.
Според Петър Ганев основната задача пред властта е ясна – овладяване на разходите и връщането им под 40% от БВП. Това би довело до стабилизиране на дефицита и избягване на санкции от европейските институции. Ключови ще бъдат решенията в бюджета за 2026 г., особено по отношение на разходите за персонал и инвестициите.
Има ли шанс за стабилизация
Въпреки тревожните данни, икономическата среда все още дава шанс за корекция. България отчита сравнително добър растеж и по-висока инфлация, което води до увеличение на приходите в бюджета с около 15% на годишна база. Това прави фискалната консолидация по-лесна в сравнение с периода след 2009 г., когато приходите рязко спаднаха. Този прозорец обаче може да се затвори при забавяне на световната икономика.
Уроците от региона
Опитът на други държави показва какво се случва при изпускане на бюджета. Румъния вече е с дефицит от 8-9% от БВП и в процедура по прекомерен дефицит, което доведе до повишаване на данъците и политическа нестабилност. Словакия също се бори с дефицит от 4-5% и неуспешни опити за стабилизация, а Унгария отчита комбинация от висок дефицит и слаб растеж.
Рискът пред България
Изводът е ясен – ако бюджетът излезе извън контрол, следват болезнени мерки, забавяне на икономиката и политически сътресения. Ако обаче разходите бъдат овладени навреме, икономическият растеж може да се превърне в основен източник на стабилност и финансиране за управлението в следващите години.
