Инженер Мехмед Медев – магистър по специалността „Индустриално инженерство“ в Техническия университет – филиал Пловдив е убеден: роботът не трябва да вреди на човека. Това свое убеждение инж. Медев е развил в цялата си дипломна работа „Клетка за безопасност при работа с роботи“. За него е било важно да направи така, че клетката за безопасност да е приложима за всички роботи в света. Идеята го спохожда в университета в град Бърно, Чехия, където през 2023 година той учи няколко месеца по програма „Еразъм“. Там той се обучава в университетската лаборатория. А в Техническия университет – филиал Пловдив прави крачка напред. Вместо микрокомпютрите, с които в Чехия управляват робота, тук той прилага логически контролер /РLC/.
Инженер Медев обяснява: „Всъщност роботът „слуша“ специална система, а тя се управлява от програмируем логически контролер /РLC/. Той е въведен в индустрията като стандарт. Именно програмируемият логически контролер казва кога роботът ще работи и кога ще спира. А аз програмирам този логически контролер.
Работа ми беше да избера компонентите, които ще бъдат „очите“ и „ушите“ на тази система. Целта е, когато човек се доближи до робота, системата да го види и чуе, точно тя казва на робота: има човек в близост – спри, забави
И точно тя напълно му спира захранващото електричество, за да спре или да даде команда „изчакай“ чрез пауза. Така всъщност се осъществява взаимодействието между индустриалния робот и човека, така че да създадем безопасна работна среда“.
Отличникът казва също, че за да научи роботите да разбират човека, най-напред той е трябвало да научи специален език за програмиране Ладър. Защото роботът не говори всеки език. Инженер Медев толкова се „запалил“ по работата си, че започнал да сънува решения на определени научни проблеми, след което ставал, записвал ги и на сутринта отивал в университета, за да ги изпробва.
Как роботът да различи човек от муха, влязла в неговото работно пространство? Мехмед Медев е дал отговор и на този въпрос в дипломната си работа. В индустрията се използват светлинни завеси, използват се и лидари, отчитащи обектите, които доближават към робота. Лазерните очи на лидара казват на робота на какво разстояние от него е човекът. Ако човекът е на безопасна дистанция, роботът ще работи 100-процентово. Но все някога някой трябва да обслужи този робот, затова както можем да го пуснем, трябва да можем и да го спрем.
Правим интелигентни системи, които позволяват роботът да се съобразява с хората, а не хората с робота
обяснява инж. Медев. И уточнява: „Аз не съм първият, който работи в тази насока. Най-общо досега изолираме робота в една клетка и за да влезеш в тази клетка първо трябва да натиснеш бутон и ако роботът ти позволи – ще отидеш при него. Това му прекъсва програмата. Тогава трябва да дойде друг техник, за да стартира отново робота. Моят принос е, че аз отключвам клетката на робота, правя това, за което съм дошъл, излизам и роботът продължава да работи, без да има нужда някой друг да дойде и да го стартира отново.“
Научният ръководител на дипломанта е доц. д-р Радослав Хрисчев, на когото младият инженер е много благодарен за подкрепата в трудни моменти, за насоките в разработката и за това, че двамата заедно са разсъждавали върху сложните въпроси на роботиката. А трудности е имало. „За да подготвя дипломната работа, ми трябваха около 4 месеца. Най-трудно беше да направя архитектурата вътре в програмата, така че обмяната на данни да бъде пълна. Свързването на всичко беше най-трудната част. Не механично да навържа кабелите, а в програмния продукт да задам параметрите и да осъществя връзката между всичко, за да работи безотказно. Още не съм решил каква кариера искам да започна, но искам да продължа работата с роботи. “ – заключи инж. Мехмед Медев.
