Защо светът се връща към автокрацията, а представителната демокрация е в смъртна опасност?
Отговорите на тези въпроси дава Гидиън Рахман, екперт по външна политика, анализатор и колммист в книгата си “Епохата на автократите”. Наскоро тя бе отличена като „Най-добра книга на 2023 г.“ според The Economist, Foreign Affairs, The Times (UK) и Sunday Times.
От премиерата си миналия месец трудът на авторитетния британски журналист предизвиква оживена дискусия.
Сега книгата ще бъде представен и в Пловдив.
На 30 май /четвъртък/ от 18:00 ч. в зала „Париж“ на Новотел Пловдив за култа към „силната ръка“ и общото между засилващата се антидемократична вълна през последните години ще дискутират съставителят на поредицата „Власт и отговорност“ на издателство “Сиела” Свилен Спасов, доц. Георги Лозанов и Валентин Вълканов – докторант по „Социология“ в НБУ.
Заплахата на авторитаризма отдавна е надвиснала и над България. Тук хората отдавна живеят с усещането, че нашите представители в парламента не ни представляват, че партиите са виновни за все така неслучващия се просперитета, а хората са нещастни и бедни. И търсят лидера със силна ръка, който ще раздаде справедливост, а България ще тръгне нагоре.
И това е напълно естествено в момент, в който демокрацията е в отстъпление, а агресията и милитаризмът диктуват световните събития.
Ето и част от обяснението на Гидиън Рахман за причините, довели до завръщане на авторитаризма:
Епохата на автократите започна с идването на Владимир Путин на власт в Русия през 2000 година.
Тя ще продължи да бъде централна тема в световната политика през следващото десетилетие. В САЩ Доналд Тръмп все още хвърля дълга сянка върху политиката и вероятно ще се кандидатира пак за президент през 2024 година. Двете изгряващи суперсили на XXI век, Китай и Индия, станаха плячка на авторитарни политики. Въпреки че работят в много различни политически системи, Си Дзинпин и Нарендра Моди водят страните си към по-едноличен стил на лидерство, което включва национализъм, реторика от позицията на силата и яростна враждебност към либерализма. Двете най-големи сили на източните граници на Европейския съюз, Русия и Турция, са ръководени от авторитарни лидери. И Владимир Путин, и Реджеп Тайип Ердоган са на власт от по двайсетина години.
Авторитарният стил влезе в самия ЕС чрез унгареца Виктор Орбан и поляка Ярослав Качински.
Дори Борис Джонсън във Великобритания флиртува с този стил в политиката – в отношението си към закона, дипломацията и инакомислието в собствената му партия. В началото на 2022 г. двете най-големи страни в Латинска Америка, Бразилия и Мексико, са ръководени от Жаир Болсонаро и Андрес Мануел Лопес Обрадор (известен с инициалите АМЛО). Болсонаро е от крайната десница, АМЛО е от популистката левица. И двамата лидери се вписват в модела на автократа, като насърчават култ към личността и през-рение към държавните институции.
Този международен модел подчертава основната тема на тази книга: авторитарният стил не се ограничава само до авторитарните системи. Той вече е разпространен сред излъчените чрез избори политици в демократичните държави. Един авторитарен лидер, действащ в условията на демокрация, като например Доналд Тръмп, е изправен пред институционални ограничения, каквито не възпрепятстват хора като Си Дзинпин или Владимир Путин. Но инстинктите на Тръмп, Дутерте или Болсонаро смущаващо приличат на тези на лидери в авторитарни системи.
Възходът на авторитарните лидери по света промени из основи световната политика. В момента сме в разгара на най-продължителното глобално нападение срещу либералните демократични ценности от 30-те години на миналия век насам. От отломките на Втората световна война политическата свобода се развиваше по света в продължение на около 60 години. Напредъкът беше нестабилен, а определенията за демокрация са неточни, но общата посока на движение беше ясна. През 1945 г. в света имаше само дванайсет демокрации. През 2002 г. броят им бе нараснал до 92, като за първи път в историята бе надхвърлил броя на автокрациите.
Сега тенденцията е с обратен знак. Какви опасности крият авторитарните режими?
Отговорите – на 30 май, 18 часа, зала “Париж” на Новотел Пловдив. Входът е свободен.
.
