Шофьорските неволи са тема номер едно в Пловдив. Задръствания, липса на места за паркиране, безобразно спиране… все проблеми, които са способни да изкарат извън нерви собствениците на автомобили в града. Има една друга категория пловдивчани обаче, които са много по-ощетени от хората зад волана. И докато на четири колела все ще намериш как да се придвижиш, на два крака ще видиш голям зор, дори по централните улици.
Трудността идва не само от безразборно спрелите по тротоара коли, но и от много дървета, чиито корени са излезли на повърхността и така са разместили плочките, че в най-добрия случай ще се наложи да ги заобикаляш, а в най-лошия – ще си строшиш носа, препъвайки са в някоя от тях.
Още по-голям е проблемът при майките с детски колички и хората с увреждания, които трябва да слизат на платното с риск да ги помете някоя кола. Всеки втори тротоар в града е разбит, а всеки трети – нагънат от стърчащи коренища, които го правят негоден за ползване. Но тъй като пловдивчани свикват бързо с неудобствата, подскачането от плочка на плочка вече дори не им прави впечатление. И го приемат за нещо нормално.

Специалисти по озеленяване обаче са категорични, че проблемът с разбитите тротоари и корените на дърветата е решим, стига да има желание и да се вземат трайни мерки, а не да се работи на парче. Начините са поне четири:
1. За да има озеленяване, тротоарът трябва да е широк не по-малко от три метра. Там, където улицата и тротоарите са тесни, може да се намали пътното платно, улицата да стане еднопосочна, като се направят джобове за паркиране. По този начин единият тротоар ще бъде с минимална ширина, а срещуположният – от страната на сградите, ще е 3 метра. Така зеленината ще пази южната и западната фасада на сградите през горещите дни, каза за Plovdiv Daily ланд. арх. Станимир Шаламанов.
2. Друг начин според него е кореновата система на дърветата да се заложи по-ниско, с дренажна система и капково напояване. Идеята е дърветата да се засаждат в метален пръстен, а поливната система да се изработи по специална технология.
3. Старите растения също биха могли да бъдат “вкарани в релси” в зависимост от това колко стърчат корените им. Трябва да се определи дали дървото би понесло изрязване на част от кореновата му система. Но всеки случай трябва да се разглежда индивидуално, категоричен е ланд. арх. Шаламанов.
4. Друг вариант е да се направи изцяло ново озеленяване. Всичко е въпрос на планиране, но нашето мнение рядко се взима под внимание, казва той.
Спомня си, че при изпълнението на проекта за Водния цикъл в “Северен” през миналия мандат, докато кмет на района беше Стоян Алексиев, главният еколог го потърсил за съвет заедно с негова колежка, председател на Дружеството по озеленяване. “При положение че проектът не предвиждаше никаква зеленина, но включваше отстраняване на много дървета, дадохме предписание по две улици да има едновременно проход за преминаване и улично озеленяване. Експертното ни мнение обаче така и не беше зачетено”, обяснява ландшафтният архитект.
Решения има и местната власт трябва да ги намери. Защото е известно, че доколко е цивилизован един град зависи най-вече от отношението към децата и хората в неровностойно положевние.