Велики четвъртък е един от най-силните дни в народната традиция. Призори стопанките слагат две яйца в сито, постлано с червен плат, за да го огрее слънцето или пък отнасят по едно яйце за всеки член от семейството да пренощува в църквата, разказва Грозделина Георгиева, уредник в Етнографския музей и отговорник на изложбата “Великден в България, Чехия и Словакия”. През деня жените боядисват яйцата, като с първото червено мажат бузите и челцата на децата “да са здрави, румени, червени”. Него слагат под иконата, а старото чупят и гадаят. Ако е пълно, годината ще е добра, ако е празно или развалено – лоша. Някъде яйцето се заравя в земята за берекет или се слага в даровете на момата, за да светят, като ги погледнат. С малко тесто, билки и вода се приготвя пресен квас, като от него не дават назаем, за да не избяга късметът от къщата. На овошките връзват червен конец, за да раждат.
В църковната традиция на Велики четвъртък се припомня Тайната вечеря, на която е установено тайнството причастие, На нея Христос завещал новата заповед за любов към всички и заявил на учениците си, че ще бъде предаден. В недоумение те питали кой ще стори това. Запитал и Юда, и Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали. Юда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, понеже той бил ковчежник. След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина, дето се молил до идването на предателя.
Обикновено в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат така наречените Дванадесет евангелия, т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, разказващи за Христовите страдания. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на маслосвета, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.
