Драматичният театър представя “Елизабет или кралицата девственица” от Кристиан Симеон от 19 ч. Власт и дворцови интриги, любов и страст, себичност и саможертва. Фантазен разказ за една от най-великите жени, живели някога. Елизабет I остава в историята като първата велика кралица на Англия, чието управление и до днес се смята за “Златен век”. Тя води страната до невиждан възход, но никога не намира любовта, никога не се омъжва и никога не споделя престола си. Спектакълът няма претенция за историческа достоверност. Не се стреми да отведе зрителя в ренесансова Англия, нито да го потопи в любовната история на Елизабет I и нейния единствен любим Робърт Дъдли. Това е история-фикция за слабостта на силните, за стремежа към властта, за свалянето на маските и за жертвите, които правим, когато се изправим пред колосалния сблъсък между любовта и короната.
Прекрасните художници от Мацаница ще ви потопят във великолепна идея днес – от 18,30 ч. ще рисувате картината “Пълнолуние”. С чаша вкусен еликсир ще ви почерпят днес в ателието на Дали Вино, а с помощта на четка и бои ще пресъздадете красивата творба “Приказна нощ”.
Изложбата “Живописни рисунки” на Бояна Попова ще бъде открита също от 18,30 в Залите за временни експозиции на ул. “Княз Александър I” 15. Експозицията съдържа цветни рисунки голям формат на хартия, създавани от авторката през последните години, когато нейните търсения и внимание са насочени предимно към цветната живописна рисунка. Своята техника тя определя като “акт на мигновена първичност, изострена интуиция и неподправена искреност”. Творбите може да разгледате до 28 януари.
Моноспектакъла на Вилиян Гешев по Франц Кафка и авторски текстове “Писмо до баща ми” гледайте на сцената на театър “Хенд” от 19 ч. Под режусарата на Ованес Торосян и в компанията на Елена Хрант Вилиян ще ви разкаже чудна история. “Заради моя баща успях да разбера какво е да обичаш. Идеята се роди през лятото на 2022 г. И много вода изтече, за да се стигне до тук. Понякога предприемаме действия, които гадаят бъдещето. Извайваме ежедневието си от думи, които невинаги имаме възможността да изкажем. И въпреки че времето не стига, пътят винаги води до врата, зад която стои едно единствено нещо – Любовта. Тогава разбираш, че има смисъл. Наистина има смисъл”, казва Вилиян Гешев.
