Поръчваш сако, плащаш за балтон и накрая получаваш жилетка – това, най-общо казано, е инженерингът, а парите за поръчката са от нас – данъкоплатците. Думите са шефа на Камарата на архитектите в България – арх. Владимир Милков, а поводът – възлагането на инженеринг на строителството на новата сграда на Математическата гимназия и ремонтът на СУ “Патриарх Евтимий” в Пловдив. Камарата се възпротиви остро на модела, по който се възлага обществената поръчка за двете училища, и депозира жалба в Комисията за защита на конкуренцията. В началото на другата седмица се очаква решение на КЗК. Ако то бъде в ущърб на обществения интерес, ще обжалват във Върховния административен съд.
По този повод, както и в отговор на обвиненията, че обжалвайки двете обществени поръчки, правят всичко възможно да ги спънат и вредят на обществения интерес, те дадоха пресконференция в Пловдив.
Тъй като при инженеринга обектът се възлага на частник и му се дава солидна сума пари, в негов интерес е да направи скромен проект, като вложи малко средства и реализира огромна печалба, смятат архитектите.
“Всеки, който е строил къща, има представа колко сложна и мъчителна процедура е това. А представете си какво е да се изгради един голям комплекс като Математическата гимназия! Този сложен инвестиционен процес трябва да съдържа няколко елемента – да се определят параметрите на бъдещата сграда, да се направи конкурс, за да се избере най-добрия проект и чак тогава да се търси строител за него”, заяви арх. Чавдар Тенев, председател на регионалната колегия на КАБ в Пловдив.
Той обясни, че при инженеринга, вместо да се следва правилният ход на инвестиционния процес, се обявява обществена поръчка директно за строителя. “Каквото направи той, това ще получи общината. Този модел не ни дава възможност да получим най-добрия избран проект, а това, което строителят си намисли. Крие и огромен риск от злоупотреба с обществен ресурс. Затова упорито обжалваме подобен тип обществени поръчки, като се надяваме обществото да разбере и да подкрепи нашите усилия”, посочи арх. Тенев.
Според проф. д-р арх. Борислав Борисов, зам.-председател на КАБ, пък най-хубавите обществени сгради в Пловдив и София винаги са били правени и финансирани след архитектурен конкурс. “Състезателното начало с участие на най-добрите архитекти и идеи е нормалният път в европейските страни. Правилният подход да се намери най-доброто решение – по-красиво, по функционално и по-евтино”, увери арх. Борисов.
Архитектите дадоха за пример сградата на Математическата гимназия във Варна, за която общината е организирала международен конкурс, спечелен от австрийско архитектурно бюро.
По думите им, липсата на проектна готовност в някои публични институции, с която се оправдават възложителите, не може да бъде причина за прилагането на инженеринг.
“Не си търсим работа с оспорването на процедурата по инженеринг. Обществените сгради са нищожен процент от количеството на проектиране в страната. А задавали ли сте си въпроса защо нито един частен инвеститор не работи по схемата на инженеринга? Частният инвеститор, понеже харчи собствените си, а не чуждите пари, винаги ги харчи като добър стопанин”, увери арх. Петър Диков, председател на УС на Съюз на архитектите в България (САБ).
Според него още по-важно е да не се допуска инженеринг при строителство на училища. “Училището е особен вид сграда – пространство за знание. А ние продължаваме да правим училища като преди 150 години – “тип казарма”. С това обричаме децата си на начин на обучение, отдавна изключен от модерното образование”, категоричен бе арх. Диков.
“Не възразяваме срещу добрата инициатива за изграждане на три училища в Пловдив. Всички я подкрепяме, но нашата теза е, че чрез начина, по който са обявени тези поръчки, не се защитава общественият интерес”, заяви и арх. Илко Николов, председател на САБ в Пловдив. Като лош пример той изтъкна изложбената зала на “Гладстон”, която е изпълнена на инженеринг. “Да, залата е построена, работи, но вместо бижу, получихме обикновена кутия”, каза арх. Николов.
