Няколко абсурда в родното образование показа одитът на Сметната палата за нивото на грамотност в България. Първият е, че въпреки безплатното образование у нас, родителите плащат луди пари за частни уроци. Вторият – че у нас има огромен брой безработни млади хора, а бизнесът страда от неистов глад за кадри. И третият – имаме прекрасни иновативни училища, но не съумяваме да въведем иновациите в образованието.
Пътят, по който одитът сърфира между институциите, също е донякъде абсурден. Той е изготвен от Сметната палата, оглавявана доскоро от Димитър Главчев, но се озовава пак при Главчев, чието служебно правителство трябва да изготви мерки за наваксване на изоставането. Това трябва да се случи до края на 2025 г., когато кабинетът “Главчев” по всяка вероятност ще бъде в историята.
Документът, обхванал периода от януари 2019-а а до края на юни 2023-а и озаглавен „Осигуряване на качеството на училищното образование“, съдържа няколко тревожни констатации:
1. В някои български общини делът на хората, които не могат да четат и да пишат, надхвърля 10%. Най-високи нива на неграмотност са наблюдават в областите Сливен, Добрич, Ямбол, Ловеч, Силистра, Стара Загора.
2. „Първенци“ при общините в негативната класация са общините Перущица и Крушари – там съответно 17,8% от населението на възраст 9-18 г. и 19,3% от младежите между 20 и 29 г. не могат да четат и да пишат.
3. Позиционирането на България по отношение постигането на целта за качествено образование на ООН е крайно негативно. Данните за 2023 г. показват, че страната ни не само е много далеч от средните нива на ЕС, но и продължава да се отдалечава, като в сравнение с 2022 г. темпът се засилва.
4. По четивна грамотност се нареждаме до страните с резултат значително под средния, наред с Колумбия, Бразилия, Малайзия, Йордания, Мексико, Коста Рика, Уругвай, Чили.
5. Имаме два пъти по-висок относителен дял на функционално неграмотните 15-годишни ученици в сравнение със средната стойност за ЕС.
6. В математиката също сме сред изоставащите. По този показател сме на предпоследно място в Европа. Парадоксално, но в същото време талантливите ни математици се чудят откъде да вземат пари за участие в международни олимпиади и турнири, на които винаги печелят призови места.
7. Резултатите от зрелостните изпити също показват тревожно ниски нива на грамотност. Същевременно близо 60 на сто от родителите плащат за частни уроци.
8. България е на едно от последните места в ЕС по относителен дял на младежите, които нито учат, нито работят, във възрастта от 18 до 34 г. – на 23-то място от 27. В същото време делът на работодателите, които срещат трудности при намирането на необходимите им специалисти и работници, нараства до 74,6 на сто.
9. Половината от завършилите студенти по педагогика не се реализират като преподаватели. Възрастовата структура на педагогическите специалисти в страната продължава да се влошава.
10. Повишава се броят на иновативните училища, разработващи по нов начин учебно съдържание, учебни планове и учебни програми, но не се внедряват добрите практики в цялата образователна система.
