“По-добре ужас с край, отколкото ужас до безкрай. Слава на Бога, че някак си им се намести акълът в главите…”, коментира общинският съветник от коалиция “Съединени за Пловдив” и бивш кмет на Пловдив Славчо Атанасов. “Има надежда”, бяха първите думи на Киселова. Обаче, аз
не виждам как тези хора ще погледнат в една посока и ще направят правителство.
Не ми се струва възможно да работят заедно. Но поне да гласуват бюджет и колелото на институциите да се завърти отново. Поне това дано направят, но работата е небъдна. Този парламент вече е отровен, напълно токсичен. Направо е вреден за държавата.
Тази бездарна постановка, която гледахме дни наред с всяка минута унищожаваше институциите. Народното събрание е сърцето на всяко демократично управление, затова се нарича парламентарна демокрация. Но тези вътре го превърнаха в трагикомичен фарс. Вярно е, че депутатите никога не са били с високо одобрение от обществото, но в момента преминаха всякаква граница. Вече не са на дъното, него го изкопаха отдавна. Сега ровят ядрото на Земята. Повече няма накъде.
А пък колко са бездарни актьорите в тази пошла постановка, не ми се и говори. Седмици наред се вадят кирливи ризи и аргументи от времето на Моисей. За 11 път гледах едни и същи реплики, едни и същи опорни точки, направо ми писна. Нямат фантазия дори да сменят обидите, с които се замерят непрекъснато. Като психолог ще кажа, че
това не прилича на Народно събрание, а на психиатрична клиника, пълна с хора, обременени от тежки диагнози.
Напълно са забравили за какво са там, говорят се невъобразими неща. Да, знаем, че добрият тон в онази сграда отдавна го няма, но такава е всеобщата болест на балканския ни манталитет. Само че сегашните избраници съвсем скъсаха синджира. Новобранците депутати ги разбирам донякъде, но в тази постановка главна роля играят старите лисици, уж изпечени парламентаристи… А дори не са и за смях, трагично е. С повечето от тях съм работил, но падението се превърна в сгромолясване. Изумен съм, наистина са ослепели и водят държавата към катастрофа. И не съзнават как взаимно се унищожават и отварят път на нов политически играч, който ще ги отвее всичките наведнъж.
И за тази ситуация древните римляни имат вярна сентенция: “Аbyssus abyssum invocat” или “Бедата никога не идва сама”, нещо като ницшеанската бездна, която накрая ще се вгледа в теб. И това вече се случва. Безобразията, които парламентаристите ни сътворяват ежедневно разяждат добрите нрави на българина. Вижте какво става около нас. Млади момчета нападат охранител в мола. Десет човека наскачали върху него и го ритат на земята. А всички останали просто гледат сеир.
В едно село, пак група младежи, пребиват болна жена и възрастната ѝ майка почти до смърт. А те живеят в ужасяваща мизерия, каквато даже в романите на Дикенс, Зола и Юго отпреди 200 години няма. Двете са без ток, без вода, в полуразрушена къща. И са най-беззащитните там. Но някакви момчета отиват да ги убият от бой, ей така, за забавление. Правят го, без дори да се замислят, защото гледат по телевизията онези как се държат и си казват: “Щом депутатите са така, и аз мога, да не съм по-долу от тях!” И до такава степен липсва власт в държавата, че най-беззащитните и страдащи стават жертва. А тази анархия е провокирана от ситуацията в парламента, онези я създават.
И хората започват да си мечтаят за ред, за твърда ръка и пускат по една носталгична сълза за старите времена.
Което пък убива смисъла на всичко… Защото демократичната свобода е последният стълб на съвременната цивилизация. Откажем ли се от нея, започнем ли сами да търсим оковите в името на сигурността и заради страховете, които ни насаждат, свършени сме. А тези дни бяхме съвсем близо до краха, държавата с бързи крачки си отиваше. И нито една от партиите не печели от този цирк, напротив, топят електорат ежеминутно. Но не схващат.
Дано този път сгреша в прогнозата и политическите облаци да се разсеят.
Народното събрание най-сетне да заработи нормално, да се състави редовно правителство. Не вярвам. Този парламент е вреден. В него никой няма мисъл за общото, за важното, за спасителното. Живеят на друга планета. И ако наистина не успеят да направят кабинет, защото е ясно, че не могат да работят заедно, изкопаха се непреодолими пропасти, тогава, по най-бързия начин да се разпускат и да отиваме отново на избори. Да, по-добре отново избори, отколкото това позорище да продължава”.
