В център за задържане в българската столица София десетки сирийски търсещи убежище са изправени пред избора да бъдат депортирани в райони, контролирани от сирийския режим, или лишаване от свобода за 18 месеца по обвинение в заплаха за българската национална сигурност.
Седемдесет и шест сирийци, включително осем деца, живеят в тежки и трудни условия в центъра за задържане в Бусманци в София, без достатъчно ресурси, за да им помогнат да оцелеят, или каквито и да било решения, за да постигнат свободата си, пише сирийският enabbaladi.net.
Абдул Басит ал-Хасан, един от задържаните в центъра търсещи убежище, каза пред медията, че 76 сирийци сега се намират между две възможности: първата е лишаване от свобода за 18 месеца под претекст, че заплашват българската национална сигурност, което се случва чрез подписване документ за задържане за шест месеца, който може да бъде удължен три пъти (което означава, че престоят им в затвора би бил общо 18 месеца).
Той добави, че вторият вариант е да подпише заповед за депортиране обратно в Сирия, изправено пред риск от арест и смърт, особено след като представител на сирийското посолство дойде в центъра и обеща да ги депортира в рамките на приблизително 21 дни, след като броят им бъде пълен (за тези, които са съгласни с депортирането).
Ал-Хасан спомена, че някои лица са били арестувани, докато са се опитвали да влязат в България от Турция, а някои са били върнати от европейските правителства, защото имат пръстови отпечатъци за убежище в България.
„Ако останем в центъра тази зима, ще умрем“, описа съдбата на задържаните младият мъж и добави, че условията на задържане са изключително тежки, лишени от отопление, достатъчно храна, облекло и медицински грижи.
Надзирателите в центъра се възползват от нуждите на задържаните, като искат пари за малки количества храна; например, според него човек може да плати около 100 евро, за да внесе малко количество зеленчуци.
Сирийците в центъра призовават хуманитарните и правозащитните организации да обмислят положението им и да намерят решения за тяхното „трагично“ състояние, да ги спестят от суровите условия на задържане и да избегнат попадането в „ноктите на сирийския режим“.
Член 3 от Конвенцията срещу изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание гласи, че „нито една държава страна няма да експулсира или връща, или да прехвърля което и да е лице в друга държава, когато има сериозни основания да се счита, че ще има опасност да бъде подложен на мъчения.
Според Human Rights Watch (HRW), която е документирала нарушения срещу търсещи убежище и бежанци в България, член 33 от Конвенцията за бежанците забранява „експулсирането на бежанци по какъвто и да е начин към територии, където техният живот или свобода биха били застрашени поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение.“ Следователно всяко отклонение от това се счита за нарушение, а България е една от страните, подписали и двата споменати договора.
Преди седмица демонстранти се събраха пред центъра за задържане в Бусманци, за да поискат повече права за търсещите убежище в бежанските центрове.
Протестът е организиран от неформалната коалиция „Солидарност с мигрантите – България“, която призовава за прекратяване на полицейското насилие, по-лесен достъп до здравеопазване и премахване на ограниченията за свиждания в ареста.
Според протестиращите задържаните се нуждаят от медицински консумативи, медикаменти и специални храни, с искания те да бъдат освободени и „да се третират като хора и да се зачитат правата им“.
След като Германия извърши няколко операции по депортиране в България, асистентът по бежанците Щефан Райхел описа лошите условия, пред които са изправени бежанците в българските приемни центрове, като „ужасяващи“, заявявайки, че бежанците са подложени на жестоко отношение, включително тежки побои, задържане и лишаване от свобода.
Преди седмица демонстранти се събраха пред центъра за задържане в Бусманци, за да поискат повече права за търсещите убежище в бежанските центрове.
Протестът е организиран от неформалната коалиция „Солидарност с мигрантите – България“, която призовава за прекратяване на полицейското насилие, по-лесен достъп до здравеопазване и премахване на ограниченията за свиждания в ареста.
Според протестиращите задържаните се нуждаят от медицински консумативи, медикаменти и специални храни, с искания те да бъдат освободени и „да се третират като хора и да се зачитат правата им“.
Много международни организации, включително Human Rights Watch и Върховният комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН), потвърждават, че Сирия остава опасна за връщането на бежанци и призовават страните да се въздържат от насилствено връщане на бежанци.
Силите на сирийския режим са арестували 26 завърнали се сирийски бежанци на сухопътни гранични пунктове от Ливан, докато убийството на един човек под изтезания сред арестуваните е документирано в периода от 23 септември до 25 октомври.
Сирийската мрежа за правата на човека (SNHR) документира най-малко 213 случая на произволно задържане, включително осем деца и една жена, през октомври, като сирийският режим задържа 17 лица, принудително върнати от Ливан.
На 1 ноември ръководителят на Независимата международна анкетна комисия за Сирия, Пауло Пинейро, заяви, че „смъртоносни заплахи“ са изправени пред сирийците, където и да отидат, подчертавайки, че бягството на сирийци, оправдано от страх от преследване в родината им, подчертава невъзможните избори, които те правят.
