На 4 декември Православната църква почита паметта на Света Варвара, която е покровителка на починалите от внезапна смърт – тези, които са нямали време да се покаят и причастят.
Света Варвара, родена в семейството на аристократ езичник от Илиопол, се е отличавала с особена красота. Тя се запознава с християни и приема свето кръщение и когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт.
По нареждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието гласи, че Божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града – двамата са поразени от мълния.
През VI век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол. В някои райони на страната Света Варвара е приемана за покровителка на болните деца, по-специално на заболелите от дребна шарка. Затова и хората я наричали Баба Шарка. Жените месели и раздавали за здраве “къпани” питки.
На този ден по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи. В българския фолклор за обичаите, съпътстващи празниците на Света Варвара – Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември), има поговорка: “Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща”.
