Новият проектозакон за несъстоятелност на физически лица, внесен от служебния кабинет, отбелязва сериозна стъпка в опитите да се въведе регулация в случаи на личен фалит в България.
Основните точки на предложения закон са насочени към предотвратяване на злоупотреби от длъжници, които се опитват да укрият имущество или умишлено поемат задължения, които знаят, че не могат да изпълнят.
Процедурата за личен фалит ще може да се задейства само от лица с дългове над 10 770 лева (10 минимални работни заплати за 2025 г.).
Законът не обхваща ипотечни заеми, глоби и издръжки.
Лица, упражняващи свободни професии или еднолични търговци, чиито задължения са свързани с професионалната им дейност, също няма да могат да използват процедурата.
Лица, които са поемали финансови задължения без оглед на реалното си финансово състояние през последните 5 години, няма да имат право да се възползват от закона.
Работоспособни, но неработещи лица, също ще бъдат изключени.
Наказания за злоупотреби:
Затвор до три години за укриване на имущество в процедурата за обявяване на фалит.
Наказателна отговорност за лица, които теглят кредити със съзнание, че няма да могат да ги върнат, повреждат имущество или укриват средства.
Този закон е част от реформите, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост на България. Основната му цел е да предостави механизъм за регулиране на личния фалит, като същевременно защити кредиторите от недобросъвестни длъжници.
Въпреки това, остава предизвикателство да се постигне баланс между справедливост за добросъвестните длъжници и стриктния контрол върху злоупотребите.
Липсата на консенсус досега показва, че темата остава поляризираща както за законодателите, така и за обществото.
