Лирично, красиво и много лично обяснение в нежни чувства привлича погледите на минаващите през Коматевския възел. Висящо от железопътния надлез, брулено от вятъра и многократно къпано от дъжда, то оцелява сред мръсния въздух и изгорелите газове, както прави и обичта – във всякакви условия. “За момичето с най-красивите очи и една неизживяна любов”, гласи съкровеното послание, което трогва с откровеност и прямота в мрачното време и сивото ежедневие.
Със симпатичния начин, по който е решил да излее чувствата си, непознатият младеж не оставя безучастни и шофьорите, и минувачите. Едни се усмихват носталгично, спомняйки си тинейджърските си години, други се замислят за своите синове и дъщери, трети малко завиждат на дамата на мечтите. Но всички пожелават едно на романтичното момче – да срещне момиче с още по-красиви очи и да изживее своята неизживяна любов.
