Картината на художника Антон Митов (1862-1930) „Цигани продават сита на софийския пазар“ от 1904 г. е била закупена на търг в Париж за рекордните 160 000 евро. По този начин платното се превърна в най-скъпо продаденото в историята у нас. Това съобщи на профила си във Фейсбук Игор Марковски – актьор, дилър на изкуство и създател на аукционна къща „Аполон и Меркурий”.
Картината е с размери 81 на 121 см. Рисувана е с маслени бои върху платно, подписано долу вдясно и датирано. Тя е реставрирана, на нея се забелязват малки пукнатини и липсват две части от рамката, уточнява Марковски.
Предварителната оценка е била € 30 000 – € 50 000. Времето, определено за наддаване за тази творба е било 3 минути и 16 секунди. На финала на наддаването са останали двама кандидати: един по телефона и един в залата. Този по телефона е предложил € 158 000, а другият в залата – € 160 000. Това е и окончателната цена, за която платното на Антон Митов е било продадено.
Към нея прочутата аукционна къща е добавила 27% комисионна, или € 43 200. Така цената, която трябва да се заплати, е станала € 203 200.
„Аукционната къща не казва КОЙ е купил творбата.
Но коректно казва (и пише), че творбата е продадена за €160.000, както е правилно.
В лева:
312.932 лв. и 80 стотинки (х курс на БНБ за € 1 = 1.95583 лв.)“, посочва Игор Марковски.
Марковски изразява съжалението си, че българското Министерство на културата не е намерило начин да наддава и да закупи творбата, за да я върне в България и да я предостави безвъзмездно на Националната галерия, както би било достойно да се действа в подобни случаи. Той не съобщава кой е бил продавачът и досегашен собственик на ценната картина.
Антон Митов е роден на 1 април 1862 г. в Ески Заара (днес Стара Загора), в семейството на търговеца Стефан Хаджимитов. В края на 1880 г. заминава за Италия, където завършва Академията за изящни изкуства във Флоренция при проф. Джузепе Чаранфи.
Създава и редактира заедно с Иван Мърквичка списание „Изкуство“. През 1896 г. с Мърквичка и Борис Шатц основава Държавното рисувално училище, което през 1921 г. се преименува в Държавна художествена академия. Професор по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването (1896 – 1927) и директор на Художествената академия (1912 – 1918 и 1924 – 1927).
Творчеството на Антон Митов обхваща почти всички жанрове и техники на живописта. Най-значим е приносът му за създаване на следосвобожденската битова картина и на едни от първите морски пейзажи в българската живопис. Прави реалистични портрети, а също и картини със сюжети от Първата балканска война. Антон Митов, заедно с проф. Иван Мърквичка, са сред творците, изографисали „Свети Александър Невски“. Рисува стенописи и икони в Шипченския манастир (1902) и в Мавзолей-параклиса „Св. Георги Победоносец“ в Плевен (1905). Илюстрира „Под игото“ и „Нова земя“ от Иван Вазов, прави проекти за театрални костюми.
Автор е на първия български труд по история на изкуството – „Ръководство по всеобща история на изкуствата“.
Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Един от най-изявените популяризатори на изобразителното изкуство.
