LaVeVa е 19-годишна художничка от Пловдив, която черпи вдъхновение от историята, древните митологии, музиката и природата. Въпреки младата си възраст, тя вече е носител на множество награди, с успешни самостоятелни изложби в престижни европейски арт центрове. Нейният стил е смел експеримент с различни материали и техники, включително дигитално изкуство и анимирани изображения, чрез които създава едно необикновено визуално пътешествие.
Сред най-значимите ѝ постижения е модното шоу We, You, They (2019), част от програмата Европейска столица на културата – Пловдив, където LaVeVa трансформира осем модерни акрилни картини в носимо изкуство – живи, движещи се произведения.
На 14 февруари, в деня на любовта и съдбата, културен център Elysium Plovdiv ще приюти изложбата ѝ Amore Fati.
– Вени, помним те като малката любимка на големия художник Анастас Константинов, мир на душата му! Какъв път извървя, за да се превърнеш в ярката и ексцентрична LaVeVa, която не спира да се учи, да расте и да постига успехи у нас и по света?
– Моята история е колкото непринудена, толкова и динамична. Има дни, в които се чудя коя книга да започна, защото не ме свърта на едно място, а след това съдбата ме бомбардира с толкова много щуротии за седмица, колкото на някои хора не им се случват за цял живот.
Признавам си, периодът на себеосъзнаване не е от най-леките и приятни.
След дипломирането си от Руската гимназия в Пловдив се озовах на кръстопът като в онези детски приказки: Дали да слушам сърцето си и да се занимавам с изкуство, или да възприема съветите на “по-мъдрите ” около мен и да стана юрист, просто защото ще ми носи сигурност. В случая сърцето надделя! Въобще не се виждам с тога! Колкото и по детски да звучи, търся красота, финес, деликатност в живота си и искам с това да бъда свързвана след време: Вени, която прави света по-красив.
– Демонстрираш смелостта си на артист по най-невероятни начини, дори със собствената си визия. Смелостта наследява ли се, или се учи и култивира? А може би е инстинкт?
– Смелостта (или безразсъдството – границата е много тънка) е лично качество и характерна особеност на духа. Тя нито се наследява, нито се учи!
От малка съм си била дивак, но заради обществото започнах да се научавам как да култивирам щуротията си. Мога само да заявя, че е много готино да си смел, защото никой никога не знае каква ще е поредната щуротия, която ще ти роди главата.
– Кое е най-цветното ти преживяване като студент в Националната художествена академия?
– Може би най-цветното ми преживяване като студент в първи курс беше, че една от професорките ми ме покани на стаж в нейния бранд. Въобще не очаквах това да се случи, защото кой ще се занимава с първокурсничка, пък ще ѝ дава и възможност за стаж! Това беше едно голямо : “Да, Вени! На прав път си! Смело напред!”
В личен план в академията се чувствам много във свои води.
– Откриваш новата си самостоятелна изложба Amore Fati на 14 февруари. Откъде води началото си любовта ти към съдбата?
– Любовта ми към съдбата се зароди още като бях малка и четях древногръцката митология. Много обичах Омировите епоси, Едип Цар и Сафо. Идеята за мойрите, за призванието и пророчествата страшно много ме грабна. Сякаш има някаква вездесъща сила, на която се кланя всичко живо! Отделно ми е много интересна философията на Ницше: Amor Fati – “Love Your Fate”, which is in fact your life.
Вярвам, че всички ние сме тук с някаква мисия. Животът ни поднася някакви уроци и изпитания. Това е естественият развой на събитията. А относно любовта! За мен това е най-чистото нещо. Тя е непринудена, спонтанна и сакрална. За мен тя е движещото звено. Ако не обичаш това, което правиш, и то не ти носи радост, защо да го правиш?! Само за пари ли? Тогава за какво си жив?!
Ще цитирам една уникална мисъл от любим филм – ”Dead Poets society”:
“We don’t read and write poetry because it’s cute.
We read and write poetry because we are members of the human race.
And the human race is filled with passion.
And medicine, law, business, engineering- these are all noble pursuits and necessary to sustain life.
But poetry, beauty, romance, love..
These are what we stay alive for.”
– Историята и митологията често са отправна точка на творчеството ти. Каква е ролята на японското момиче Kokoro в новата ти изложба?
– О, да! Историята е най-голямата ми слабост след шоколада (усмихва се). Образът на японското момиче се роди от една моя любима история ”Мемоарите на една гейша”. На този етап от живота си не мога да дам пример за произведение, което да описва по-красива любовна история от тази. Думата Kokoro на японски означава сърце. Самата изложба е посветена на любовта и е едно дебютно мое творение – вече като студент.
