Интелектуалният елит на Пловдив се събра за премиерата на романа “Тезеят в своя лабиринт” на Красимир Димовски в Bee Bop Cafe снощи. Писатели, журналисти, режисьори, издатели и музиканти влязоха с притаен дъх в света на малкото човечество между Могила и Могилчица. Да се потопят във вълнуващата проза на автора дойдоха писателят и драматург на Пловдивския театър Александър Секулов, издателят Стойо Вартоломеев, програмният директор на ИК “Хермес” Валентин Геориев, директорът на БНТ-Пловдив Десислава Шишманова, поетът, писател и историк Йордан Велчев, издателят на Plovdiv Daily Руси Чернев, пиарът на Областна управа Елена Янева и съпругът ѝ Васко Вълчев, главен редактор на в. “Марица” – медията, в която Димовски е дългогодишен коментатор.
Да си вземат автограф от писателя се подредиха главните редактори на сайтовете Trafficnews и Plovdiv Press – Парашкева Иванова и Спас Кузов, журналистът и бивш главен редактор на “Пловдивски Труд” Тодор Божилов, шефът на рекламата в “Марица” Русана Пашова и още редица фигури с принос в културния живот под тепетата.
Романа представи литературният критик и преподавател в ПУ “Паисий Хилендарски” Младен Влашки, а издателят на Димовски – Стойо Вартоломеев от ИК “Хермес”, хвърли светлина върху творческия процес, съпътствал раждането на трилогията, започната с „Момичето, което предсказваше миналото“ и „Ловецът на русалки“.
“Димовски разказва фино, занаятчийски и с голям размах – така работят големите”, посочи Влашки, като поясни, че само привидно заглавията на отделните части в романа – “Под Вълшебната планина”, “Преображението”, “Изкушението”, създават усещане за сложна литература в стила на Томас Ман, Кафка и Библията. По думите му начинът, по който разказва Димовски, ни кара да четем на един дъх.
Разходката из планетите пък е препратка към романтичния свят на “Малкият принц”.
“Когато пиша, се ръководя от една мисъл на Иржи Менцел: “Майка ми беше шивачка, а баща ми интелектуалец. Правя филми така, че майка ми да ги разбира и да не се срамувам от баща си”, каза Димовски. Според него в селото на света писателят не играе ролята нито на даскала, нито на попа, нито на кмета. Писателя обикновено го привикват по медиите само в Деня на будителите. “Смисълът от писането е в очовечаването на човечеството. Ако то не се случи, има голяма опасност изкуственият интелект да се очовечи преди нас. Това ще бъде краят на човечеството. Един трагичен и заслужен край”, убеден е авторът на “Тезеят в своя лабиринт”.
