Изоставянето, когато дойде, пропълзя от покрайнините. Първи бяха домовете в края на града, а след това периферните хранителни магазини. Движеше се навътре, бавно, но неумолимо.
Така започва разказа си за демографския срив в България английският Гардиън.
Бензиностанцията затвори и пълзящите лози се изкачиха по помпите и се натрупаха на покрива, докато не се огъна под напрежението. Погълна външните навеси, аптеките, киното, кафенето. Училището затвори.
Днес една от последните институции, поддържащи човешка професия в Тюркмен, село в централна България, е пощата. Димитринка Димчева, 56-годишна пощенска служителка, все още я държи отворена два дни в седмицата, като носи пакети със стоки, тъй като местните магазини вече не съществуват, за да ги продават. Някога процъфтяващ град с повече от 1200 жители, Тюркмен сега е дом на по-малко от 200 души.
„В един топъл пролетен следобед Димчева стои на градския площад. „Тук се правеха сватбите, всички народни танци, волейболът. Имаше много млади хора. Басейн,“ каза тя. Тя се оглежда наоколо, сочейки руини или вече празни пространства, където някога са се издигали сгради, спомняйки си. Там сградата, в която се помещавало малко кино. Зад него пространството за училище, което изгоряло, беше възстановено и затворено. „Животът кипеше. Сега, казва тя,“животът в селата умира“.
Хиляди подобни села са пръснати из цяла България. След падането на комунизма хората се стекоха към градовете в търсене на работа и през следващите 30 години много села опразниха до степен на заличаване. Към преброяването през 2021 г. почти 300 села са били напълно изоставени, а повече от 1000 са с население под 30 – повечето от тях много възрастни. С ниската си раждаемост и високата емиграция България се изпразва от десетилетия. Населението й е намаляло от близо 9 милиона през 1989 г. до по-малко от 6,5 милиона – един от най-лошите спадове на население в мирно време в съвременната история, пише английската медия.
