Вероятно никоя друга бивша комунистическа страна няма толкова трудности да се отърве от миналото си, колкото България. Надеждите са в гражданското общество, пише Марсел Фирстенау в Deutsche Welle.
Като цяло българското общество все още мълчи по много чувствителни теми, оплаква се директорът на “Софийска платформа” Луиза Славкова. Затова тя се надява на допълнителни стимули от науката и културата за изправяне срещу комунистическото минало.
В семействата също малко се говори за диктатурата. Едно от ключовите открития на проучване на “Софийска платформа” от 2014 г. е, че родителите почти не говорят с децата си за диктатурата.
Според проучването нещата стоят по различен начин при взаимодействието с баби и дядовци, но по един проблемен начин: „Това е поколение, което е сред типичните избиратели на бившата комунистическа партия“, казва Славкова. Резултатът: „Те предават носталгични приказки за добрите стари времена, без да се замислят“.
В същото време като Славкова мислят хора като Георги Господинов. Писателят спечели британската награда “Букър” през 2023 г. за романа “Времеубежище”.
Във връзка със ситуацията в родината му това означава преди всичко, че в България по време на комунистическата диктатура не е имало големи съпротивителни движения. В този контекст Господинов припомня въстанията в други държави: ГДР (1953), Унгария (1956), Чехословакия (1968) и Полша (1980).
