Германия се доближава до точката, от която няма връщане. Високите цени на енергията и спадът на износа направиха всяко германско домакинство с 2500 евро по-бедно. Този спад може да стане неудържим. Бизнес лидерите знаят за това, населението го усеща, но политиците все още не са успели да намерят отговор на поставените въпроси.
В резултат на това най-голямата икономика в Европа пое по пътя на упадък, който заплашва да направи този процес необратим, пише Блумберг.
След пет години на стагнация германската икономика сега е с 5 процента по-малка, отколкото би била, ако тенденциите на растеж отпреди пандемията е била продължила.
Разширяващата се разлика ще бъде трудна за преодоляване поради структурни проблеми, като загубата на евтина руска енергия и проблемите на автомобилните производители Volkswagen и Mercedes-Benz, които все повече се борят да се справят с китайските конкуренти. Спадът в конкурентоспособността на националната икономика означава загуба от приблизително 2500 евро годишно за всяко германско домакинство.
„Германия няма да рухне за една нощ. Това прави този сценарий толкова страшен“, казва Ейми Уеб, основател и главен изпълнителен директор на FTI, организация, която съветва германските компании относно стратегията за растеж.
„Не само компаниите, нито градовете, но и цялата страна дърпа Европа надолу в същото време“, казва Уеб.
На практика това изглежда така: Германия губи все повече и повече от своето енергоемко производство и износ, докато закъсалите компании ограничават местните инвестиции. Докато стандартът на живот пада, избирателите търсят някого, когото да обвинят, а социалното напрежение изтласква чуждестранните експерти, от които страната отчаяно се нуждае. И този отровен коктейл от предпазливост и недоволство след това ще се разпространи из цяла Европа.
Преди 35 години падането на Берлинската стена обедини германците около мащабен план за интегриране на бившия комунистически Изток. Сега страната е дълбоко разделена политически и е малко вероятно разделеният електорат да даде ясен мандат на администрацията, която идва на власт след изборите през февруари.
„Бързата деиндустриализация на Германия изисква дълбоко преосмисляне на това какво всъщност означава „германска икономика“. Все още няма ясни признаци, че това се случва“, казва Стефан Купман, старши стратег в Rabobank.
