България е на плюс от близо 2 млрд. евро от бюджета на ЕС. Всеки българин допринася със средно най-малко пари към бюджета в сравнение с представителите на всички останали народи в Съюза, като е на плюс от 299 евро годишно.
Това показват данни на Европейската комисия за 2023 г.
Десет държави от ЕС са нетни вносители, а 17 са нетни получатели, включително България.
Страната ни е внесла 884 млн. евро, а е получила 2 млрд. 812 млн. евро. Това означава, че България е на плюс от 1 млрд. 928 млн. евро. Пред нас са Хърватия с 2 млрд. 388 млн., Гърция с 3 млрд. 880 млн. евро и Румъния с 5 млрд. 850 млн.
Държавите членки правят вноски в бюджета на ЕС и получават средства от него. Някои държави се оказват нетни вносители, което означава, че внасят повече, отколкото получават обратно, докато други са нетни получатели – вземат повече, отколкото внасят.
В бюджета на ЕС по-богатите западноевропейски и северноевропейски държави са предимно нетни вносители, докато членовете от Централна и Източна Европа са предимно нетни получатели. С това се разкрива и икономическо разделение между Изтока и Запада, като по-новите страни членки от Източна Европа често са нетни получатели.
„Голямата четворка“ на Съюза допринася най-много за бюджета: Германия (33,8 млрд. евро), Франция (25,8 млрд. евро), Италия (18,8 млрд. евро) и Испания (13,6 млрд. евро).
Девет държави са внесли по-малко от 1 млрд. евро в бюджета на ЕС, като най-малкият принос е на Малта (112 млн. евро), Кипър (259 млн. евро) и Естония (355 млн. евро).
Сред получателите в челната петица се нарежда Полша наред с „голямата четворка“ на ЕС. Франция получава 16,5 млрд. евро, следвана от Полша (14,1 млрд. евро), след това Германия (14 млрд. евро), Италия (12,8 млрд. евро) и Испания (12,1 млрд. евро). „Четворката“ получава най-много средства, но те не се равняват на вложените в бюджета.
На дъното на класацията са три държави, които са получили по-малко от 1 млрд. евро: Малта (277 млн. евро), Кипър (393 млн. евро) и Словения (952 млн. евро).
Полша е най-големият нетен получател със 7,1 млрд. евро, следвана от Румъния (5,9 млрд. евро), Белгия (4,8 млрд. евро), Унгария (4,4 млрд. евро) и Гърция (3,9 млрд. евро).
Когато разгледаме нетните вносители и получатели на глава от населението, картината се променя значително поради големите различия в броя на населението в отделните държави – членки на ЕС.
През 2023 г. приноса за бюджета на ЕС на човек варират от едва 137 евро в България до 688 евро в Люксембург. Там обаче и населението е много малко – около 660 хиляди души.
От „голямата четворка“ всеки германец е внесъл в бюджета на Съюза 403 евро. Следват французите с 378 евро, италианците с 318 евро и испанците с 281 евро.
Нидерландия оглавява списъка за нетен принос към бюджета на глава от населението през 2023 г., като всеки неин гражданин внася 350 евро повече, отколкото получава.
Най-малко печелят словенците със 129 евро над границата. Сумата е 3 081 евро в Люксембург – изключение – като вторият по големина нетен бенефициент. Хърватите са на плюс с 619 евро на човек, а българите с 299 евро.
Наглед Люксембург получава несъразмерно много средства, но това се обяснява с факта, че страната помещава институции на ЕС.
Макар че Полша е най-големият нетен получател в номинално изражение, тя е на трето място по нетни приходи на човек със 191 евро.
